За целувката има много легенди. приказки. истории. една от легендите иде от гръцката митология. там се казва, че родината на целувката е Древна Елада. и така. в легендата още се казва, че имало едно момче. то било родено в онази централна част на Гърция, която днес знаем по името Беотия. един ден момчето нарамило торбичката си, взело овчарската си гега и се отправило на север. след дълго вървене стигнало в Тесалия. и се чинило като ратай на един богат скотовъд на име Триядис. всеки ден момчето изкарвало стадото на паша в планината Пелион и им свирело на кавал.

и легендата няма да е истинска легенда. ако в нея не се появи и едно красиво момиче. момичето било дъщеря на богатия Триядис. името й било Евридия. Евридия обичала да се скита из планината. и един ден се натъкнала на нашия момък. харесали се и честичко си бърборели, чак докато слънце залезе и сянката на стария Пелион легне до Егейско море. едва тогава, връщали овцете в обора и се разделяли.

един ден красивата Евридия намерила цветно камъче в планинския ручей. малко камъче колкото грахово зърно с грапави страни. красивото камъче, отразявало всички цветове, с изненада установила Евридия. Дъгата. Дъгата. извикала тя щастливо. и таман да хукне към любимия. чула тропота на копита. обърнала се и пред нея се изправил бог Пан. богът с грубо, космато лице и рунтави кози крава. страх разтреперил нашето момиче.

Пан приближил и със заповеднически тон наредил:
- Дай камъка. Искам го за една от горските ми нимфи!
- Не, ще го дам на моя любим! - казала Евридия.

Евридия побегнала с все сила. бягала и се молела, скоро да стигне. запъхтяна и уплашена тя вече била в прегръдките на любимия. но бог Пан бил по петите й. нямало време за губене. Евридия на две на три шептяла на момъка да вземе камъка, скрит в устата й. но нашето момче било заето да я прегръща. и тогава идеята блеснала и той се навел да вземе камъчето, с устни. лицето му се приближило до това на Евридия. щом устните им се допрели, и двамата забравили каква била целта.

по това време бог Пан стигнал до тях. като видял сценката, се фръцнал и се отделичил, сърдит.

двамата млади се договорили да запазят в тайна откритието свое. но Евридия не се сдържала да се изфука на приятелка своя. и тъй и тъй се разприказвала. дала и име на откритието. в чест на любимия. чието име било Целувкадис. тя го нарекла Целувка. и тайната се понесла навред и чак до боговете стигнала.

само за инфо, както канона на легендите повелява. Целувкадис и Евридия се оженили и живели щастливо до края на дните си.

а ние, ние го знаем откритието тяхно. добре, че го има. че да услажда живота ни, да намалява скръбта ни, да разпалва страстта ни, да подклажда любовта ни.

тази история дойде да ни напомни. колко е хубаво да се отдадеш на целувката.

Блогът на Aid