Жена на 63 години
08.12.1960
София
Омъжена
За мен: Не съм на възраст, в която несъзнателно да върша глупости. Аз съм на възраст в която ги върша съзнателно и с удоволствие. Аз нямам психични отклонения. Те си имат мен. И са ужасно горди от този факт. Понякога взимам такива решения, че бръмбарите в главата ми стават прави да ми ръкопляскат! Как да ядосаш една жена?!? Изчакай я да се приготви за излизане, да се гримира, облече и т.н. и я питай: "Ти сериозно ли ще излезеш така?" После Бягай!!! В края на тунела винаги има светлина ... дали от слънцето, дали от идващият влак ..... Женското - "Готова съм след 5 минути!", е като мъжкото - "Прибирам се след 5 минути!" Кой хлопа в този ранен час? - Дъската ти! - отвърна глас... Търся си нов ангел хранител. На моя не му издържаха нервите! Казват ми, че държанието ми не отговаряло на възрастта ми.Ми аз откъде да знам как да се държа?!? За първи път съм на тези години!!!! Ако в очите на жената има искри, значи бръмбарите в главата й празнуват нещо!!! Понякога пиша и сериозни статуси. Приемайте ги като временно умопомрачение!!! Бъди себе си! Откачалките също ги обичат!!! - Търся някой да ми заеме 20 000 лв. за известно време. Ако не му ги върна, няма да ми дава повече!!! Така... Кой остави чувала с идиоти развързан?!? МОЖЕШ ДА МЕ УДАРИШ С ИСТИНАТА, НО НИКОГА НЕ МЕ СЪЖАЛЯВАЙ С ЛЪЖА! ДЖАК НИКЪЛСЪН ... И ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА САМО ЛУДОСТТА КРЕПИ ЗДРАВИЯ РАЗУМ!...Начииии! Винаги казвам... Това да имаш шашава майка, изгражда харакера!...

Блог

Домино

ивея на една съвсем обикновена улица в Париж. Работя в най-известния ресторант в града. Всеки мой ден е еднообразен. Нямах надежда, че нещо ще се промени...

Един ден реших да мина по съседната улица. Погледът ми се спря върху човек, който беше клекнал на тротоара. Доближих се и видях, че реди домино. Защо го правеше?

Точно преди да сложи последната част, един мъж мина и го разруши. Частиците започнаха да падат една по една. Човекът се усмихна и започна отначало. Беше толкова спокоен и съсредоточен в действието си.

На следващия ден пак минах оттам и отново видях същото нещо. Старецът редеше, а другите събаряха... Я някое дете, я някоя жена, която се подиграваше, я някой мъж с много пари. И това се случваше всеки ден... постоянно.

Защо човекът продължаваше да реди това домино? Защо с такава усмивка поставяше всяка една частица? Един ден отидох при него и му зададох тези въпроси.

-Защо ли? - усмихна ми се старецът. - Няма да спра да редя тези парченца в дълга редица, докато хората не престанат да я рушат. Вярвам, че някой ден ще се появи човек, който ще започне да реди с мен... и никой няма да я бутне. Защото всеки един от нас има надежда в себе си, колкото и мъничко да е останало от нея.

Клекнах да него... започнах да редя домино.
Всеки един от нас има надежда в себе си, колкото и мъничко да е останало от нея.
Снимка: genius.com
Лора Кадурина
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.