Жена на 63 години
08.12.1960
София
Омъжена
За мен: Не съм на възраст, в която несъзнателно да върша глупости. Аз съм на възраст в която ги върша съзнателно и с удоволствие. Аз нямам психични отклонения. Те си имат мен. И са ужасно горди от този факт. Понякога взимам такива решения, че бръмбарите в главата ми стават прави да ми ръкопляскат! Как да ядосаш една жена?!? Изчакай я да се приготви за излизане, да се гримира, облече и т.н. и я питай: "Ти сериозно ли ще излезеш така?" После Бягай!!! В края на тунела винаги има светлина ... дали от слънцето, дали от идващият влак ..... Женското - "Готова съм след 5 минути!", е като мъжкото - "Прибирам се след 5 минути!" Кой хлопа в този ранен час? - Дъската ти! - отвърна глас... Търся си нов ангел хранител. На моя не му издържаха нервите! Казват ми, че държанието ми не отговаряло на възрастта ми.Ми аз откъде да знам как да се държа?!? За първи път съм на тези години!!!! Ако в очите на жената има искри, значи бръмбарите в главата й празнуват нещо!!! Понякога пиша и сериозни статуси. Приемайте ги като временно умопомрачение!!! Бъди себе си! Откачалките също ги обичат!!! - Търся някой да ми заеме 20 000 лв. за известно време. Ако не му ги върна, няма да ми дава повече!!! Така... Кой остави чувала с идиоти развързан?!? МОЖЕШ ДА МЕ УДАРИШ С ИСТИНАТА, НО НИКОГА НЕ МЕ СЪЖАЛЯВАЙ С ЛЪЖА! ДЖАК НИКЪЛСЪН ... И ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА САМО ЛУДОСТТА КРЕПИ ЗДРАВИЯ РАЗУМ!...Начииии! Винаги казвам... Това да имаш шашава майка, изгражда харакера!...

Блог

Кални души

Здравей, приятелю! Как си? Какво се случва с теб? Животът ти добре ли се развива? Къде се намираш из този объркан свят? Жив ли си...? Аз не съм.

Пиша ти тук от моята таванска стаичка. Няма никого около мен. Само книгите и старите пиеси са ме заобиколили с техните пипала. Държат ме здраво и нямат намерение да ме пуснат. А и... аз не се дърпам.

Преди два дни заваля... оттогава не е спирало. Небето напоява земята. Знаеш ли, какво си мисля? Капките дъжд се опитват да променят нещата. Опитват се да измият очите на хората. Опитват се да ги накарат да прогледнат. Хората обаче от своя страна се крият под чадърите или в къщите си.

Дъждът е топъл, приятелю... защо тогава бягат от него? Помниш ли едно време... Чакахме с нетърпение да завали, за да излезнем и да се намокрим. Отваряхме широко очите си тогава. Радвахме се на локвите и стояхме с часове. След това се прибирахме вкъщи и хващахме някоя настинка... но това не ни пречеше, нали се бяхме усмихвали истински?

Защо сега хората се крият? Не искат да станат мръсни? Та те са си достатъчно кални... Ръцете на повечето вече са кални, защото всяка вечер докосват тела, които не събуждат емоции у тях. Очите им са кални, защото всеки ден, минавайки по улицата, напът за работа, виждат и подминават по няколко нещастни просяка.

Краката им са кални, защото тъпчат ежедневно бедните и търкат обувките си в тях. Пръстите им са кални, защото постоянно отброяват парите за скъпото си кафе и за цигарите си, които купуват от магазина.

Но, приятелю, най-кални са душите им... защото не се радват на дъжда и не проглеждат. Дано някой ден бъдат измити. А до тогава... аз ще бъда тук в моята стаичка и ще се правя на мъртъв за всички, освен за теб.

Снимка: blog.copdfoundation.org

Лора Кадурина
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.