Клишето нарича 15-ти септември празник. Нека да е , ако в душите е светло, а в очите усмихнато. Сигурен съм, че който не опитал от чара на училището, не би разбрал празничното чувство. Вярвам, че този ден има стотици различни измерения за всеки от нас. Най-баналното е да кажем, че е денят на начало. За мен има толкова други символи. Например…

Това е денят на смисъла. Защото няма истински учител, който да не жадува да види децата си. На тях е посветен живота му. Те изпълван делника и често будят неговите сънища.

Този ден е надежда. Защото пред очите ни отново застава бъдещето. И пак е крехка глина в ръцете на добрите майстори. Няма нищо по-трудно от сътворяването на хора и нищо по-възпламеняващо от надеждата, че ше ги правиш истински.

Това е денят на вълнението, което идва с всяко първо начинание – за едни първи учебен ден, за други първата среща с новите ученици. Ето и за мен е вълнение, за щести път с нов клас. Годините не загрубяват емоцията, душата не се покрива с мазоли. Няма нищо по-очарователно от първия поглед на непознати очи, първите думи на нови деца, първите усмивки на предстоящи приятели.

Това е денят на слънчевото настроение. Дори да вали и небето да сивее. Защото младостта винаги е слънчева и искряща. Нейният смях и оптимизъм осветяват и най-мрачния ден, топлят и подгизналите от дъжда. Младостта вдъхновява и зарежда с енергия.

Това е денят на благодарността, дошла с думите на бившите и цветята на новите. Ден, в който истинският учител е благодарен за избора да тръгне по пътя на съзиданието и да остане, защото е в дълг към децата си.

Това е денят на любовта. Защото без обич няма истински учители и училище. Учителят живее за да обича – науката, децата, принципите и човещината. И с обич и пример да заразява своите ученици, да ги печели като следовниците, да ги възпита и изучи като достойни хора.

Тове е дянат на чистите и романтичните. Чистите детски души, върху които започват да пишат непоправимите романтици. А колко романтизъм може да бъде изписан върху една чиста млада душа? Много, дотам, където стига творческото въображение на учителя.

Днес пак ще бъде светло, усмихнато, шумно и влюбено. Ако това се нарича празник, нека бъде! Има една страхотна балада „Light the Universe“. Ще открадна посланието – днес просто ще запалим Вселената. За пореден път, с изгарящия огън на младите мечти и надежди, с възрожденския плам на българския учител!

Пуснете слънцето, днес е 15-ти септември! Пуснете мечтите и не спирайте да ги гоните през цялата учебна година!


Блогът на Иво Райнов