От брутален циник и пропаднал тип до абсолютен гений и идол на няколко поколения. Няма как да сте се докоснали до личността и творчеството на Чарлс Буковски и да останете безразлични към него. Ние не сме изключение от правилото и днешната дата, на която лошото момче щеше да навърши своите 95 години, ни дава повод да ви открехнем скърцащата врата към безобразно откровения му свят.

Пристрастни сме, да. Но и обективно погледнато, имате какво да научите от стария мръсник на американската литература Чарлс Буковски. Той е поет и писател, който няма да ви спести и най-отблъскващата подробност, без да взима предвид засраменото ви лице. Но ще ви я представи по такъв начин, че да не затваряте възмутено книгата си, а напротив – да искате да се връщате за още. Ще ви накара да пропускате срещи, спирки и сънища, за да попиете следващата му брутална, написана по очарователен начин творба.

Известен с афинитета си към пороци и интереса си към покварени хора, Буковски е онзи, който не се страхува да говори тъжни истини. В същото време той е и светлината в дъното на тунела, която ни показва как да прескочим всичко гнило по пътя си и да излезем чисти от дупката, наречена безцелно съществуване. Защото сред многото алкохол, секс и вулгарности се крият уроците, които напудрените романи не ни преподават. И е време да се съгласите, че в живота романтичното, красивото, блаженото и невинното често отстъпват пред несъвършенството, пороците и лудостта.

А тук ви оставяме насаме с Буковски в най-чистия му вид, който говори много повече и от най-добрите анализи, опитващи се да надникнат в противоречивата му душа.

***

Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе.

Някои хора никога не откачат. Какъв ужасен живот трябва да водят те.

Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.

Исках целия свят или нищо.

Това, което има най-голямо значение, е колко добре ходиш през огъня.

Трябва да умреш няколко пъти, преди да живееш истински.

По-добре да направите нещо скучно със стил, отколкото опасно без него.

Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш, ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш, а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

Повечето хора не са готови за смъртта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и ѝ говоря: Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам.

В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.

Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.

Проблемът със света е, че интелигентните хора са пълни със съмнения, а глупаците са изпълнени с увереност.

Ти имаш душата ми, аз притежавам парите ти.

Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.

Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.

Намери това, което обичаш, и го остави да те убие.

Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.

Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.

Кога свършва любовта, знаеш ли? Тогава, когато кажеш „свърши“, а в сърцето не почувстваш болка.

И все пак от време на време ще се сещаш за нея. Вечер, когато нещо ти тежи и искаш да ѝ го разкажеш. Или сутрин, посягайки към телефона, но знаейки, че вече нямаш дори моралното право да ѝ се обадиш. И все пак от време на време ще се нуждаеш от нея – ей така… просто за да помълчите.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

Хенри, нещата като че ли наистина нямат значение: останалото е просто нищожно количество болка и пулсиращи пишещи пръсти…


Александра Цанкова