Жена на 58 години
08.12.1960
София
Омъжена
За мен: Не съм на възраст, в която несъзнателно да върша глупости. Аз съм на възраст в която ги върша съзнателно и с удоволствие. Аз нямам психични отклонения. Те си имат мен. И са ужасно горди от този факт. Понякога взимам такива решения, че бръмбарите в главата ми стават прави да ми ръкопляскат! Как да ядосаш една жена?!? Изчакай я да се приготви за излизане, да се гримира, облече и т.н. и я питай: "Ти сериозно ли ще излезеш така?" После Бягай!!! В края на тунела винаги има светлина ... дали от слънцето, дали от идващият влак ..... Женското - "Готова съм след 5 минути!", е като мъжкото - "Прибирам се след 5 минути!" Кой хлопа в този ранен час? - Дъската ти! - отвърна глас... Търся си нов ангел хранител. На моя не му издържаха нервите! Казват ми, че държанието ми не отговаряло на възрастта ми.Ми аз откъде да знам как да се държа?!? За първи път съм на тези години!!!! Ако в очите на жената има искри, значи бръмбарите в главата й празнуват нещо!!! Понякога пиша и сериозни статуси. Приемайте ги като временно умопомрачение!!! Бъди себе си! Откачалките също ги обичат!!! - Търся някой да ми заеме 20 000 лв. за известно време. Ако не му ги върна, няма да ми дава повече!!! Така... Кой остави чувала с идиоти развързан?!? МОЖЕШ ДА МЕ УДАРИШ С ИСТИНАТА, НО НИКОГА НЕ МЕ СЪЖАЛЯВАЙ С ЛЪЖА! ДЖАК НИКЪЛСЪН ... И ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА САМО ЛУДОСТТА КРЕПИ ЗДРАВИЯ РАЗУМ!...Начииии! Винаги казвам... Това да имаш шашава майка, изгражда харакера!...

Блог

Влудяващият порив на една жена

Седят. Мълчат. Очертава се поредната делнична, снежна вечер. Нямат какво да си кажат, защото нищо не ги свързва. Освен едно - някакво си брачно свидетелство, с избеляло от времето мастило.

Докато приготвя вечерята чува дежурното, лишено от емоция ''Как си скъпа? ''Как мина денят ти?'' но не му обръща внимание. Защото ненавижда обръщението ''Скъпа''. Струва й се фалшиво. Денят е бил дълъг и тя изключва от заобикалящата я реалност. Копнее, изтъкана е от копнежи между впрочем, но в случая копнее за гореща вана, с много пяна и аромат на черни орхидеи. Те възбуждат сетивата й до краен предел, изопват ги и и изпълват със светлина и свежест.

Обляга се на меката мебел и за кратко затваря очи, дава си време за отдих, една мъничка глътка спокойствие. И му се наслаждава, защото си е лично нейно. И отново мислите й отлитат нанякъде-към черните орхидеи може би. Или в един друг паралелен свят - далеч от този. А душата й е разкъсана на хиляди парченца, които летят навсякъде. Прилича на сребриста снежинка - красива, лека, изящна. А нощта навън искри в бяла мараня. Налягат я и мисли за любов - силна, сладка и много истинска. Осезаема и дълбоко пожелаванa.

Внезапно я обзема порив. Влудяващ порив. Да си тръгне. Да остави всичко. Да остави него. Без съжаления и обяснения. Просто да следва пътя си и повика на душата си. Скача от дивана трескаво и под учудения поглед на мъжа нахвърля някакви дрехи в една чанта. Не казва нищо. И той не казва нищо. Мълчат. Казали са си всичко. Изчерпали са се от съдържание. Той стои като вцепенен, но няма силите да помръдне нито да я спре.

Тя се чувства свободна и просто си тръгва.

Натиска газта по заснежените булеварди и слуша Клептън. Високо! Тази вечер първата, в която не се преструва от много време насам. И е себе си! Отива там, където е пожелавана, поискана и обичана. Там, където е Щастието!

Автор: Пепи Гърбучева
Снимка: Thinkstock
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.