Имало навремето един каменоделец, който бил недоволен от себе си и от социалното си положение. Един ден, като минавал край къщата на един богат търговец, погледнал през отворената врата и видял вътре множество важни посетители и прекрасни вещи.

-Колко могъщ е този търговец! - рекъл си каменоделецът. Той завидял на търговеца и пожелал да бъде като него. Тогава вече нямало да има нужда да живее като прост каменоделец.

За най-голяма негова изненада той изведнъж заел мястото на търговеца, радвайки се на повече богатство и власт, отколкото някога бил мечтал, спечелвайки си обаче и завистта на всички по-малко заможни от него.

Скоро край дома му минал висш сановник, носели го в специален стол, придружавала го свита прислужници и го ескортирали войници, които биели гонгове.

Всички, без значение колко били богати, се кланяли ниско пред тази процесия. -Колко е могъщ този сановник! - рекъл си той. - Иска ми се и аз да бях висш сановник!

И тозчас станал висш сановник, когото носели навсякъде в изящно избродирания му стол, вдъхващ боязън и омраза у всички, които трябвало да му се кланят, докато минава.

Един горещ летен ден висшият сановник се почувствал много неприятно сред лепкавата жега на затворения си стол. Вдигнал глава към слънцето. То греело гордо на небето, без да обръща никакво внимание на неговото присъствие. -Колко е могъщо слънцето! - рекъл си той. – Иска ми се аз да бях слънце!

И тозчас станал слънце, което греело яростно върху всички и жарело нивите, а селяните и другите труженици го проклинали от сърце. Но ето, че един голям черен облак застанал пред него, така че светлината му не можела повече да огрява всичко долу на земята.

-Колко е могъщ този буреносен облак! - рекъл си той. - Иска ми се да съм облак! И тозчас станал облак, който се излял върху нивите и селата и всички крещели гневно насреща му. Скоро обаче установил, че нещо по-силно го избутва и разбрал, че това е вятърът.

- Колко е могъщ вятърът! - рекъл си той. - Иска ми се да съм вятър! И тозчас станал вятър, който отвявал керемидите от покривите, изкоренявал дървета и бил ненавиждан от всички долу на земята.

Не след дълго обаче се натъкнал на нещо, което не желаело да се помръдне независимо колко силно духал насреща му - огромна, висока канара. -Колко е могъща тази канара! - рекъл си той.

– Иска ми се да съм канара! И тозчас станал канара, по-силна от всичко на тази земя. Но както си стоял, чул звук от клин, забиван с помощта на чук в здравата основа на скалата и почувствал как се променя. - Какво би могло да бъде по-силно от мен, канарата? - запитал се той.

Погледнал надолу и там, в ниското, съзрял един каменоделец...