Чакам пролет, слънце и цъфнали дървета, а идва сняг и леден вятър. Един ден се радвам на първите цъфнали върбови клонки,



а на другия ги виждам покрити със сняг.



Косът не се сърди на мен, а на вятъра.



В събота сутринта се опитах да взема малко пръст от градината. За да пресадя новите кактуси. Не успях, защото земята беше замръзнала. Замръзнала, но пълна с живот.







Щях да кажа, че само върбите са цъфнали, но се сетих за дряна. Може би причината е, че го има на много места по дворовете и съм престанал да му обръщам внимание, а той не заслужава това.



Никога няма да ми омръзне, да се възхищавам на Луната.