Първите сведения за употребата на копъра произхождат от Вавилон, където цар Мардук-апла-идина ІІ (772–710 г.пр.Хр) направил градина, в която между другите лечебни растения отглеждал и копър. Като подправка, копърът е използван в Древна Гърция и Рим. Още древните римляни считали, че копърът дава сила. Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. Споменат е в Капитулариите (списъци с лечебни растения) на Карл Велики. От 9 век се култивира в Централна Европа.
Всички части на растението съдържат етерично масло. Плодовете съдържат още мазнини, белтъчини, смола, захари и др. В надземната част са открити витамин С, провитамин А и др.
Стръкче копър винаги е добре дошло за ароматизиране и витаминизиране на много ястия. Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена.