Даниела Неделчева

ПРИКАЗКА ЗА УСМИВКАТА

Имало едно време едни родители,които забравили да се усмихват.Сутрин ставали и пиели кафето си без да се усмихват, после събуждали децата си без да се усмихват ,водели ги на училище без да се усмихват и отивали на работа, разбира се, без да се усмихват. Вечер прибирали децата си без да се усмихват, пожелавали им лека нощ без да се усмихват и заспивали, разбира се, без да се усмихват...
Един ден обаче те прочели в своите книги (а те четели много книги без да се усмихват),че децата трябва да се усмихват и се запитали защо техните деца не се усмихват...А децата им всъщност никога не били виждали усмихнати хора и не знаели КАК ДА СЕ УСМИХВАТ....
Колко време имаме за децата си да ги научим - на всичко?
Малко време имаме за децата си,
да ги обичаме...
Въртележка безкрайна се оказа живота
на всички ни
и забравихме да се усмихваме,
забравихме да обичаме.
А две малки ръчички се протягат
и искат...
и две малки очи
не спират да питат...
Хайде малко да спрем,
въртележката да забавим,
не утре - сега,
утре може да съжаляваме!
Хайде, спри!То гледа в очите ти,
виж го!
Едно малко дете, не на друг,на теб се усмихва!