Какво по-хубаво от това да се преподава в училище и българските традиции, дух, обичаи. Виждам как едни деца, макар и малки, започват да уважават българското, традициите, корените си и им е интересно и им харесва. Да, някой се е постарал да им разкаже, да ги научи, да им покаже и да ги запали. Малки ръчички един час връзваха, надяваха, осукваха и с мъничко помощ от наша страна започнаха да сътворяват красота, след красота. За един час класната стая оживя, детските гласчета на фона на музика за коледари и госпожата, която обясняваше и помагаше на тези, които се бяха овързали в конци ... всичко това така стопли сърцата на няколкото майки, които бяхме отишли да помогнем. Върнахме се в детството си, когато Коледа нямаше, но суровачки имаше, когато нямаше ходене по църкви, но на Бъдни вечер се ядеше постно, независимо дали преди това сме постили, всички миризми от домашно приготвена содена питка, зелеви и лозови сърми, боб и счукан чесън, портокали и тамян - всичко нахлу набързо в съзнанието ми ... Гледах дечицата, които несръчно връзваха пуканки и чушки по дреновите клонки и ми се доплака. За миналото, за духа на Коледа, който сега се свързва само с подаръците, за уюта и топлината в къщи, за мама и тате, за приповдигнатото настроение на празника ....