Има един разказ на Елин Пелин. Винаги ми е бил любим, побиваха ме тръпки когато го четох първия път, сега ако го прочета пак ме побиват тръпки и настръхвам. 8 юли 2014 г. аз имам рожден ден, нося торта да почерпя децата, те са ми приготвили изненада и възбудено шушукат и се крият зад вратата. Влизам и виждам подарък с панделка, надписи "Честит Рожден Ден", собственоръчно направени и залепени от децата из къщи. Страхотно настроение, весели възгласи и изведнъж все едно спряха тока. Притъмня, стана все едно нощ, запалихме лампите, за да виждаме -излезох на балкона и разбрах на живо какво има предвид автора на Градушка като казва: "Над главата ти безнадеждно гракне врана и отлети, в сърцето ти заседне скръб и те замъчи." Тежко и страшно и изведнъж от небето заваляха едри капки, задуха страхотен вятър, ама като по филмите, голям контейнер за боклук се носеше по улицата от силата на вятъра и започна ........ Започна градушката - ужас! Ако някой ми го беше разказал - надали щях да повярвам, но с децата гледахме от балкона и се ужасихме от размера на града, от силата на вятъра, стъкла на коли гърмеха пред очите ни, падаха витрини и стъкла на прозорци - навън бе ад. След 10-15 минути спря, а навън бе страшно, ледени реки течаха навсякъде, клони изпочупени от бурята бяха покрили земята, шума и стъкла навсякъде. Сигурно много сме сбъркали хората, та природата ни подсеща по този страшен начин и ни кара да се спрем, да помислим, да решим правилно ли живеем. Докато оглеждахме щетите, докато хората се чудеха как да махнат стъкла, да обезопасят тротоари и алеи, навън бе тишина - гробна тишина ... която още си спомням. Нито пиле, нито куче, нищо не се чуваше .... Няма да забравя никога този ден и тези 20-тина минути от рождения ми ден, в които разбрах колко сме нищожни и незначителни пред силата на природата. Как нищо няма значение освен да сме живи и здрави, другото - вещи и придобивки, както идват така си и отиват ...