Кучето, порода Акита. Всички, които са гледали филма Хачико с Ричърд Гиър се сещат за гордото куче, което вярно чакаше стопанина си ден след ден на гарата и дори умря там на поста си. Когато гледахме филма всички в къщи плакахме за кучето - гордо, тъжно, неразбиращо, но вярно да края ...
Така се стекоха обстоятелствата, че се сдобихме с кученце акита. Страхотен, красавец, добър и нежен в къщи и с домашните си, страшно верен и предан. Но.... Естествено има и "Но". Оказа се, че като порасна не допуска никой да влезе в къщи, вече от лая му съседите се оплакват, а с две деца без гости не оставаме в къщи :). Ужас - като се звънне на вратата и започва едно лаене, ужасно! Хората, които се плашат малко от кучета се залепват на вратата онемели и не смеят да влязат. След 5 минути той спира да лае, примирява се с факта, че вече е влезнал чуждия, но не го изпуска от поглед, преследва го където и да отиде и най-голямата близост е да легне в краката му, но това е само привидно, така му е по-лесно да го пази докато спи. :) :) :) Отгледахме го от мъничък, затова ни е смешно това му поведение, но .... започнаха един по един приятелите ни да разреждат посещенията си у нас. Приятелчетата на децата да не идват или да не ги пускат да идват, ако мен ме няма в къщи .... Лоша работа!
Като порасна вече ходи на разходка вързан. Започна да осъзнава, че е голям и се прави на мъж с мъжките кучета. Те пък усещат силата му и само да му изръмжат и се започна бой. Спрях да пускам децата да го разхождат, спрях да го пускам да тича без каишка, както правехме преди ... Разходките вече не са това удоволствие, което бяха преди, защото непрекъснато се оглеждам дали не идва някое куче да подуши нашето, вечно съм нащрек и под напрежение. Да ходим повече отпреди, това сигурно е полезно за здравето, но ми се ще да намерим място, където да мога да го пусна да потича, да поиграе - така ли ще съм завързана за него ?
Много ни обича и естествено ако се спра да говоря с някого, Макси (така се казва кучето) застава нащрек, готов да ме защити ... Много си го обичаме и е член на семейството ни, независимо от всички неудобства, които ни причинява :)