Дългоочакваната ваканция. Стягаме багажа и заминаваме за Семково. Пътуването е приятно, навън е слънчево и страхотни гледки се редуват. Спираме за почивки на различни места. Много време ни отне да намерим място, където да ни приемат заедно с кучето, в крайна сметка отиваме към една хижа на Семково, точно до пистата. Очакваме с нетърпение да стигнем и да започнат да карата ски мъжете, докато ние с дъщеря ми планираме излежаване и печене на слънце. Стигаме до стръмния участък преди Семково и уау, пътят е заледен и непочистен, само джипове минават, а доста коли се налага да ги бутаме по нанагорнището. Пътят е ужасен. Накрая и ние спираме в една отбивка до пътя, защото нагоре няма как да издрапаме. Собственикът на хижата ни посреща и ни води в една приказна къщичка, която е направена така че да предполага страхотна почивка - за всичко е помислено, топло и уютно, чисто и приятно местенце. Всички са доволни, кученце тича по снега, а снега е над коленете. Взимаме част от багажа и пеша го занасяме до хижата. Малчо дава зор да ходи на пистата, а баща му иска да сложи веригите на колата, за да може да я докара по-близо ... Междувременно снегът вали и продължава да трупа. Донесохме багажа и следобед ни съобщиха, че може би ще спре тока, защото снегът е мокър и не спира. Добре че в хижата има генератор и отоплението е с дърва. Приключението започна когато наистина спряха тока, през нощта не спря да вали, едвам отворихме вратата на хижата, обявиха бедствено положение, пътя затрупан от паднали дървета и продължава да вали. Следващата новина бе, че пистите не са изчистени, влековете не работят, защото няма ток, а генераторът на хижата работи с някакво гориво, което нямало да стигне за трите дена. Почна да става страшничко, няма как да си тръгнем, защото пътят е непроходим заради дърветата, предстои да стане студено и в хижата, навън вали непрекъснато ... а и в единствения магазин в селището има само две пакетчета семки. :) Опитваме се с мъжа ми да не плашим децата и представяме ситуацията като веселба, правихме снежни човеци, ринахме пътека, караха ски до колата по пътя, там където бяха минали две джипа и оставили следи. Единствен се забавляваше домашния ни любимец, на който много му хареса цялото преживяване да потъва в снега и да се крие в преспите. На третия ден успяхме да си тръгнем, бяха махнали дърветата, които препречваха пътя и ние без да се бавим си тръгвахме. Страхотна "почивка"!