Два пъти в година се изприщвам един месец преди рождения ден на дъщеря ми и един месец преди Рд на сина ми. Помня едно време канехме няколко приятелчета, хапвахме сандвичи, направени в къщи, баничка и торта, играехме и така отпразнувахме рождените си дни. Исках да запазя това хубаво усещане за рожден ден, празничното чувство, това, че си специален и всички ти угаждат на този ден и за децата си. Живеем в голям апартамент, няколко пъти правих домашен рожден ден на дъщеря ми - украсявахме къщата с балони и надписи, приготвях домашните сандвичи, сладки и соленки, сокове и избраната торта, но ... оказа се, че сега е нормално да останеш с детето си на рожден ден на негово приятелче. Къщата се пълнеше с 20 - тина деца и поне толкова родители, които заемаха всички седящи места и за децата нямаше място :) Децата вилнееха из стаите, след такъв РД съм намирала торта под възглавницата си, стъкла в кревата си и други екстри ... Реших, че това не е опция. Не харесвам клубовете - нищо приятно не намирам в тях и всичко РД, на които сме били поканени ми се струват едни и същи. Затова почнах с разни места, на които да празнуваме - конна база, Дендрариума с въжената градина, хижа на Витоша ... басейн и т.н. Ама това е свързано с хубаво време, а дъщеря ми е родена на 21 октомври, сина ми на 12 март - имало е хубави дни, но никога не може да си сигурен какво ще е времето. Помня веднъж как се наложи заради снеговалеж да отменя от събота за неделя празника на сина ми, т.е. обаждане на всички родители, извинения и т.н. притеснения. Да не говорим за приготовленията - подноси със сандвичи, всичко необходимо за хапване и пийване на открито. Сложна работа. Имахме един такъв празник, на който по стечение на обстоятелствата ремонтираха пътя до конната база и се наложи да спрем на около 5-600 м. от нея. По стръмна и кална пътечка трябваше да занесем всичката почерпка, докато говорех непрекъснато по телефона за да обяснявам откъде да минат гостите. На Витошкия рожден ден също имаше приключение - докато децата се катереха на въжената градина, някой беше разбил стъклото на колата и за да открадне радиото - се облегнал на тортата - падна смях, ама и доста нерви. Тези празници децата ги помнят и до сега, също и техните приятели, а и аз. Последния и най-ужасен според мен РД беше в МОЛ на кино - страхотно изживяване - децата седяха на стълбите да гледат филма, ядоха гадни сандвичи от КФС, след което торта и тамън се разтичаха из МОЛ-а, започнаха да ни гледат лошо. Какво да направя, че децата искат и да потичат - трябваше да си тръгнем ... Все си мисля, че едно време беше много по-лесно в къщи, не си спомням да са идвали родители, само дечица, не помня да сме имали нужда от организирани игри и аниматори, просто играехме и се радвахме, че сме заедно. Много разлики със сегашните празници на децата ми