Леле, не ми се казват годините, които ще празнуваме от завършването на гимназията. Друго ми е мисълта, разбрах че ще дойдат хора от всички краища на света, където живеят и работят, за да се видим, над 80% от випуска, който бяхме. Завършихме една елитна софийска гимназия, в едно размирно време и всичко толкова объркани излезохме в живота. Първият срок с униформи и престилки, УПК - вторият срок свобода и никой не знае какво да ни прави. Митинги, надежда за нещо по-добро. И какво - след тези години - оказва се, че всеки се е борил, всеки е постигал, прахосвал и т.н. развивал се е в живота си, но повече от половината са в чужбина. Тук сме останали едно шепа хора, уж кадърни, уж умни - някои със златни медали (бяхме випуск на отличници) ... Защо така се получават нещата в нашата страна! Защо тези, които могат, искат и знаят как не са тук? Защо тези пък, които сме тук - са повечето недоволни, нещастни, разведени, озлобени ... някои овдовели .. ужас! С надежда за хубаво изкарване на този празник ще отидем със съпруга ми (съученици сме), да видим кой с какво се е преборил, кой какво е преживял ...