Кварталното ни училище, което навремето бе едно забутано и нежелано училище, от което всичките ми познати, които го завършиха така и не можаха да влязат в университет. От десетина години това училище стана хит в София. Случайно стана така, че се запознах с директора по настояване на една позната, търсейки училище да дъщеря ми преди 5 години. Посрещна ме един одухотворен и завладяващ с ентусиазма си за работа господин, който ме разведе из училището, даже ме напъха в една от стаите да се запозная с ученици и учител, ходихме до стола, до физ.салон и паркчето, което той лично бил измислил и направил отзад в двора. Отдели ми време, разказа ми идеите си, запали ме. Записах дъщеря си в това училище, при най-добрата начална учителка. Четири години детето ходеше с желание на училище, научи много и то не само писане и четене и смятане, а неща от живота, неща за хората и за етиката и възпитанието. Страхотен човек е нейната госпожа, на която съм страшно задължена за времето и енергията, която даваше всеки ден в часовете и всеки път, когато организираше за деца и родители извънучебни занимания - екскурзии, състезания по ориентиране и какво ли още не. Синът ми е точно четири години (учебни) по-малък, та имахме късмет и се падна пак при тази госпожа. Той вече е влюбен в нея. Сега аз помагам за организацията на всички тези извънучебни мероприятия, защото видях как едни 30 деца и родителите им станаха приятели (с дъщеря ми) - сега се опитваме да направим същото и с класа на сина ми. Дано се получи!