Днес е 9 май - празник на Европа и на СССР, а ние, българите, чиято древна земя е между двете празнуващи сили отново сме разиденени, несигурни и сякаш се срамуваме да си признаем какво мислим за днешния празник. Затова сложих тази снимка - да стъпя на здраво, истинско, българско и непреходно. Надявам се, много се надявам поне тези символи на Отечеството ни - Борис-Покръстителят, Левски и Ботев и трибагреника все някой ден да ни обединят и отворят очите на всинца ни за непреходните и важни за България лица и събития. И ще ви призная - точно днес аз не се присъединих към нито една страна от празнуващите. Не мога да се присъединя към СССР, който замени един терор с друг в тази част на Балканите, но смирено се прекланям пред милионите жертви не само на тази война, а и тези, които угаснаха в съветските лагери на смъртта и тези, които умряха от глад, гонения, унижени и то от своите... Сърце не ми дава да се пъча и като европейка, защото и Европа има много да учи за хуманизма - ще спомена само Крим, като на-пресен пример. Не съм влюбена в Америка - тя е твърде далече и политиката й обслужва собствените й интереси. Всъщност, т.н. Велики сили не желаят да разберат, че светът е достатъчно голям и място под слънцето има за всички ни, но е твърде малък и крехък за политическите им амбиции, алчност и безскуполност. На колене пред изчезващите морал, патриотизъм, човечност, милосърдие и смиреност - все категории, които не могат да се осребрят. Бог да ни пази от ... нов 9 май.