Голяма веселба е да познаваш съпруга си толкова дълго. Да помниш първите му влюбвания, да си му бил приятел през всичките тези години и да знаеш всичко, ама буквално всичко за него. И отгоре на всичко да не ти е скучно! Когато решихме да създадем семейство преди 13 години, мислех, че ще ми бъде спокойно и ще си почина след бурните младежки години. Да ама не! Започна екшън от класа, дете, после още едно, приключение след приключение. Той се опитва да се прави на мъж, но като се сети, че мустаците му са никнали докато бяхме заедно, като се сети, че всичките бели, които е правил като малък са ставали пред очите ми ... и ... започваме да се смеем. Хората наричат такива като нас "италианско семейство". Много често крещим едновременно, много често се караме, докато спорим за нещо, но няма злоба, няма отмъстителност или нещо друго такова, само любов. Децата докато свикнат им беше трудно, защото докато викаме, те се стряскаха в началото. Сега знаят, че нещата ще приключат след малко и дори не ни обръщат внимание. Сигурно е много неприятно отстрани, но това е положението, паднало им се е да растат при нас, да бъдат наши деца. :) :) :)