Трън е един мъничък град, предимно населен с цигани напоследък. Страхотно чисто и приятно за гледане градче, като изключим населението, което в последните години преобладава. Малки къщички, един красив площад, който обновиха и направиха страхотен център, един хотел и три-четири училища - за съжаление празни. Навремето, помня като дете, площада беше пълен с хора - заводът на Балканкар работеше, имаше работа, фабрика, ТКЗС-та по селата и кипеше от живот. Сега е празно, училищата са празни, детската градина - също, в аптеката не знаят какво е Аутан, в магазините има всичко, но няма кой да купува, затова като влезнат такива като нас, продавачките са страшно услужливи и внимателни. На 5 минути с кола от града е Ждрелото на река Ерма, тя минава и през самия град и през селото, което е родно място на баба ми и дядо ми. Помня ваканциите, които прекарвах там, колко деца имаше, колко хора, ниви - обработени, градини, животни, стада от овце, кози и крави ... Сега на село има 5-6 възрастни хора, които живеят там и много, много некролози, няма градинки, няма животни, няма деца ... и затова моите деца не обичат да ходят на село. Когато ходим, винаги водим гости, за да има с кого да играят. Естествено, показваме това, което е интересно - Ждрелото, Бусинския музей на грънчарското изкуство, Музея на киселото мляко в Извор, Скалната църква Св. Петка ... Ждрелото на Врабча... Много често правим пикник на Ждрелото, там направиха много симпатични барбекюта, където може цивилизовано да си изпечеш месото и да хапнеш на маса, а не както преди на поляната до реката. Разходката по въжените мостчета и през пещерата е приятно раздвижване. При следващото ни ходене сме предвидили разходка от това Ждрело до другото при Врабча. Казват, че не е изморително - ще пробваме!