За да видиш и разгледаш въпросната скална църква, трябва да отидеш в Трън, да повикаш лелята, която разказва. Тя ще се изкачи заедно с теб по стръмните стъпала към скалата, ще отключи тежката врата и ще започне да рецитира легендата за Света Петка. Как се е крила в тази пещера, как си е омесила хляб, как е избягала през дупката в скалата, как се е спасила. За сълзите, които капят от скалата дори и в сухите летни дни, за които се говори, че лекуват. (пробвано при конюнктивит) За дупката, през която ако минеш, значи нямаш грехове ... Всеки път ни е интересно, нищо че можем да разказваме историята и ние. Често ходим в тази скална пещера, защото вътре е хладно, приятно, успокояващо и тихият напевен глас на лелята с особения трънски акцент много приятно звучи, дори да не слушаш думите. А думите! Те са интересни, много близки до българските, но не точно ... особени. Това е диалектът в който може да се направи изречение с една буква - Я я яя. Това означава, за тези, които не са го чували - Аз я (нея) яздех. Има и други странни фрази - например: Как се уцвръцкуьеше чиликут. Това пък означава: Как се каляваше стоманата. и още много други, които непрекъснато забавляват децата. Успокоени и умиротворени излизаме от църквата, а отвън - едно гущерче, излезло на припек още през март. Всички ние ходим тихо, да не го подплашим, все пак скалата си е неговата къща, не нашата.