Днес прекарах два часа чакайки да ми дойде реда при личния доктор. Кабинетът му е в бивша поликлиника, т.е. има още много кабинети. Седя си, подготвена да чакам, не се дразня, че някакви хора уж за малко влизат и остават по 10 минути, времето си тече. По едно време някакъв непрекъснато джангър в края на коридора привлича вниманието ми. Едно хлапенце на видима възраст 2, 2 и нещо годинки врещи неистово, а баща му крещи и той. ОК. Реших, че ще се тушира ситуацията и си продължих с превода, който си бях взела, за да не съм капо от чакането. Обаче глъчката не спира, оказа се че хлапето е неуправляемо. Собствените му родители или поне то ги наричаше мама и тате така и не можаха 40 минути да накарат въпросното хлапе да млъкне или поне да не търчи ревейки из цялата поликлиника. Отгоре на всичко, когато мамата или таткото се наместваха то беше да му се накарат на висок глас или да креснат какво ужасно е тяхното хлапе?! Замълчах и се съсреодоточих в работата си. Аз в същата поликлиника водя и децата си при тяхната лична докторка, където много се чака, има доста пациенти винаги когато сме ходили. Ходила съм сама когато бяха бебета, после с двамата, по единично, не си спомням някога да са врещяли и да са пречели на всички останали. Не помня и чак пък толкова да не съм могла да им отвлека вниманието или да ги заиграя с нещо. Стана ми много неприятно и се загледах в хората, хич не бяха млади хора, та да ги оправдая пред себе си, че нямат опит, изглеждаха нормални хора. Не им знам проблемите, не ме и интересуват, но нямаше как да не ги огледам, при положение, че те занимаваха маса народ със себе си и ситуацията, която явно не бе под техен контрол - детето просто си правеше каквото иска, а явно в момента искаше да си врещи. Ужасно. :) Ама детето ли бе виновно за създалата се ситуация или тези, които нарича родители и които (каквито и проблеми да си имат) са длъжни според мен да си възпитат хлапето.