В последно време задавам на себе си и на хората около мен един прост въпрос-кое в България е читаво; обществена, географска, социална област. Не се заяждам, не живея с илюзията, че някъде по света има идеална обществена уредба, зная, че моралът няма социална, възрастова или политическа принадлежност, но се питам колко дълго можем да оцелеем като нация в беззаконие, нихилизъм, престъпност и безпътица. Замислих се, че положителните новини във ФБ се изчепват със снимки на децата, близките или приятелите ни, които в огромната си част вече са напуснали БГ. И сутрешните картинки с кафе, цветя и пожелания, които по-скоро са последна надеждица за по-усмихнат ден, а не реален повод за сутрешно щастие. Това ми напомня за Оруел и министерството на щастието... Разбирате ли какво искам да кажа? Не мисля, че негативизма е спасил някого, затова искрено питам и се надявам да съберем поне 10 положителни области, събития, даже личности, на които може да се опрем и изтласкаме. Ако се оставим на течението сме удавници. Ако спрем да мислим ще оскотеем. Ако спрем да се надяваме сме изгубени. Ако вече не мечтаем, какъв е смисълът на живота ни? И ще предложа първото положително нещо, което виждам - предстои ни 24 май.