Вече мина празника за завършване на първи клас. Страхотни емоции, независимо, че вече съм минала по този път. Страхотни деца, успели вече да се научат да пишат, да четат и да смятат, благодарение на страхотната госпожа, която ги обича, учи и възпитава. Празникът бе всяко дете да направи нещо с родителите си пред останалите. Видяхме презентация за България, за 100-те национални обекти, за София, видяхме няколко хора, свириха на пиано, на синтезатор и на цигулка. ... Правиха показно на карате, на таекуондо ... Имаше стихотворения, които развълнуваха публиката. Но имаше едно изпълнение, което няма как да не разкажа - най-ситното момченце в класа на сина ми, слабичко, което се плаши от топката, с очила и трапчинки, който се е сетил за Незнайко - точно такава визия ... Той се изтъпани пред всички и запя, представете си коя песен - "Нашия сигнал" на Емил Димитров ... Не е истина колко хора се трогнаха до сълзи, а на мен сърцето ми се напълни. Сладур! Майка му пък играеше ученичката, която е с "другия" - реклама на Българан с реалния ръст на Гришата. Страхотно! и като изпълнение, и като идея, и като сценарий!
Уникален, с тънкото гласче, симпатичната визия, нахлупил войнишкото кепе, което покриваше цялата му главичка - уникален!