Всеки път на тази дата се чудя защо не си уважаваме предците, тези които са загинали, за да живеем в свободна държава, да не сме роби! Сирената свири само 2 минути. Две минути всеки може да отдели, за да сведе глава пред героите, пред загиналите и отдали живота си за една идея. Всеки може да помисли какво означава за него това, какво означа за България и за нас сега. Две минути, които не са толкова много, не са толкова съществени, та да не можеш да спреш за малко, да сведеш глава и да отдадеш почит на тези герои. Всяка година когато съм на улицата се чудя кое е толкова важно, та шофьорите не спират, кое е толкова важно та пешеходците продължават да вървят, все едно нищо не е станало! Ама че сме народ! Толкова ли много са тези минутки и не можем да застанем мирно? или толкова нямаме култура, или пък никой не им е обяснил на тези хора, че това е важно, че това всъщност е важно за нас самите, не за загиналите! Защото за две минутки, които изтичат толкова бързо никой няма да свърши кой знае каква работа, но не - те продължават да карат, да вървят .... все едно са по-важни от сирената, от България, от героите й, от историята. А какво става с един народ, който не си почита героите и историята. Какво ще стане с нашия народ, който не се гордее с това, че е българин! Ми най-вероятно си заслужаваме идиотите, които ни "управляват", най-вероятно си заслужаваме и мизерията, в която живеем, защото душите ни са мизерни. Много ми е неприятно и всеки път като стане втори юни се надявам, че този път няма да има бързащи егоисти!