Днес бяхме на друг доктор. Пак клекни, стани, направи така с крачето, направи иначе. Диагноза този път - болки на растежа. Предписа ни стелки за пети - или т.н. гел подложки, които да носи и това е. Дори и гимнастика не трябвало да прави. Имало доста варианти за лечение на къси ахилесови сухожилия, кинезитерапия, гимнастики специални, безкръвна операция и т.н. но този доктор каза че въобще не са му къси сухожилията. Зарадвани излязохме от кабинета с малкия. Супер! Остават си плановете за ходене на море и ваканционните игри, малкият е на седмото небе от щастие.
Ама кой ще ми върне притесненията и мислите и нервите, кой ще носи отговорност за една излишна операция? Дали така трябва да бъде? Защо има такива доктори, които гледат на пациентите си само като източник на средства? Защо въобще са станали доктори, за да забогатяват или за да помагат на хората и да ги лекуват? Вярно се оказа, че като отидеш при хирург той задължително ти препоръчва операция, дори и да няма нужда от нея.
Но сега естествено у мен освен яда остава и съмнението, две мнения и двете противоположни. Кой е прав? Да водя ли детето при трети доктор?