Понеже снощи към един през нощта ми писна окончателно от третия за последните десетина дни чалга-рап купон, провеждан някъде в моята кооперация с много мощна и качествена уредба, огласяща целия квартал, реших че е крайно време да получа и аз нещо срещу данъците си от операторите на тел. 112 и от полицията. И да ви кажа, заключението ми е, че тия хора са абсолютно безполезни.
Приеха ми сигнала, след като трябваше да им обясня точния адрес на нарушението, ама ако може и блок, и вход, и номер на апартамент, и едва ли не и фамилното име на нарушителите, след това ме попитаха и дали входа се заключва, и понеже това не е моят вход, и аз няма как да знам това, те ми обясниха, че разбира се, ще пратят екип, но ако вратата се окаже заключена, нищо не могат да направят.
Сигурно е наивно, но аз си мислех, че тези неща се случват по един малко по-различен начин, като например:
1. Съвестен гражданин съобщава за нарушение на обществения ред.
2. Операторът на спешния телефон изяснява локацията на нарушението, след което изпраща полицейски екип, за който няма да е никакъв проблем да установи точния вход, етаж и апартамент, тъй като отвътре дъни музика, която се чува през девет блока в десетия.
3. След като установят точното място, че полицаите все трябва да могат да намерят начин да влязат в един вход - дори ако това е като звъннат на някой случаен съсед, за да им натисне едно копче на домофона. Пък и това са полицаи, по дяволите - не някой обикновен гражданин, който се мъчи да влезе в чужд вход! Доколкото знам, МВР има някакъв вид служебна връзка с домоуправителите, така че би трябвало да могат да се свържат с нужния човек дори и по телефона и той да им осигури начин да влязат във входа. Да, ама не - не можели! И какво става, ако сигналът е за нещо по-сериозно, като побой или убийство, пак ли ще се надяваме на отключена входна врата?!
Както и да е - понеже все пак ме интересуваше какво ще стане, не се и мъчих да заспивам насред рап-чалгаджийницата, ами изчаках да видя какво ще се случи. След около 20 минути звукът рязко изчезна. Явно това е бил моментът, в който полицаите са звъннали на вратата им. Около 5 минути беше тихо, после музиката се пусна отново, ама значително по-поносимо. И след още 15 минути явно решиха, че опасността е отминала, и всичко се върна към обичайната пълна мощност.
Понеже не ми се занимаваше повече с това да преча на полицията да си почива по време на нощното дежурство, повече сигнали не подадох, ами си затворих прозореца, с което успях да понамаля силата на звука.
Впечатли ме обаче и овчедушието на поне стотината пряко засегнати, които е трябвало да търпят същата свинщина, която и аз. Явно никой друг не се обади, за да се оплаче - от страх ли, от нежелание да преживява неприятното общуване с оператора на спешния номер (който почти винаги се опитва да те изкара теб виновен, че го безпокоиш), или просто от липса на вяра, че държавата със своите органи на реда може да помогне проблемът да бъде решен...
Ами това сме си явно - не народ, а мърша. И затова всеки си развява коня както си иска, и няма ни ред, ни чистота, ни спокойствие. Няма и да има.