Това явно е нещо модерно напоследък. Дъщеря ми е непоносима, спори с мен, непрекъснато се караме, държи се отвратително, в главата са й само простотии, "приятели" и "гаджета". А тя е само на 11 години. Какво ли предстои нататък. Няколко пъти вече си стяга багажа, за да си ходи. Току що се скарахме, че пак предпочете приятелите си пред молбата ми да свърши нещо. Тя си прибра нещата и реши, че ще си ходи. Отворих широко вратата и й казах "хайде" ... Естествено - върна се и се нацупи с телефона в ръце. побърквам се вече, пренебрегва и обижда по-малкия си брат, искаше куче - да ама никаква грижа за него. Дори вчера ме помоли да си го взема с мен на работа, защото щяла да има гости?! Леле ... опитваме се да не беснея непрекъснато, ама ми е много трудно. Много трудно се удържам и да не я зашамаря като започне да ми държи тон и да шикалкави за нещо. Вече се чудя от кога не сме били в нормални отношения с нея. С никой в къщи не може да се разбере, все е недоволна и нещастна и с претенции ... Бре, да му се не знае, не помня когато ние бяхме деца това че сме в пубертет дали е впечатлявала някого. Имахме си задължения, имаше неща, които са допустими и неща, които дори не съм си помисляла, че мога да кажа на майка си и баща си. Кой ми е обръщал тогава внимание и не правим ли ние, като общество, нещата още по-сложни. Напълниха им главите в училище в колко трудна възраст са, от телевизията непрекъснато разни тийнейджъри говорят непристойни неща ... и после се чудим защо хлапетата са такива?