Жена на 51 години
08.07.1972
София
Омъжена
За мен: Работя за себе си и най-вече върху себе си. Имам две прекрасни деца и едно куче, с които никога не ми е скучно.

Блог

Тасос или какво ни трябва на българите?

Пътуваме с мъжа ми, двете ни деца и кучето към Кулата-около нас все коли, натоварени до козирката, явно и те като нас тръгнали за море в Гърция. Говорим си с мъжа ми защо всички сме толкова алтави та даваме парите си на чужди хора, вместо да отидем на нашето черноморие. Стигаме до границата - колони с коли, огромна опашка, която обаче бързичко минава, само с едно поглеждане на документите и пропускат колите, нали все пак ще даваме нашите пари на техните хора :). Решили сме да угодим на децата, които искаха много да почиваме в Гърция и пътуваме към Тасос - минахме границата, едни неподдържани пътища правят първото впечатление не особено добро и продължаваме разговора, че не сме много добре всички тези българи, които пътуваме насам .... Обаче на всеки километър, на всяко кръстовище ясно поставени и доста видими табели, указващи посоката - оправихме се и без карта даже до Керамоти и до ферибота. Качваме се вътре, никой не ни гледа лошо, че водим и кучо на палубата. Даже когато слизахме - минаваме по-рано с децата и кучето, за да излезем първи, че той се поуплаши от всичките тези ламарини и сума си хора - един от персонала ни прави знак и ни казва нещо на гръцки. Казвам на английски, че не го разбирам и той на английски ни праща ей там на сянка, да не му е топло на кучето. После ни пуснаха да минем първи, за да не пречим на другите хора с кучо. Отношение, което в България нямаше да намерим. Продължаваме нататък пътуването си - първият човек, който питаме дали сме в Принос ни обясни на английски и с жестове, че ей там надясно и още малко и сме в Принос :) :) Намираме хотела - посреща ни една дама, която ни кара да седнем на сянка, носи за децата сок, за нас със съпруга ми кафе и ледена вода и си говори с нас на някакъв език - македоно-гръцки-сръбски-български :) но се разбрахме. Показах си резервацията, тя дори не я погледна, попита за колко пари съм се разбрала и ми взе толкова, но вместо в стая ни настани в апартамент и никак даже не изгледа кучето лошо, а той е доста голям и в хотелите, където сме били все ни гледат гадно, независимо, че са ни приели с него и сме платили за него. А тук той е добре дошъл, сипаха му водичка и го приеха радушно, дори и без пари.
:) ще продължа да разказвам
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.