В къщи тече един безумен ремонт и заведох децата и кучо на село. Страхотна природа, много хубави спомени от незабравими летни ваканции. Игри и деца, които тичат навсякъде, криеница, федербал, народна топка, ходене на плаж всеки следобед и къпане в студената течаща река, но въпреки това здрави деца и много хубави дни. Всяка ваканция с нетърпение чакахме да отидем на село - винаги имаше какво да се прави и на какво да се играе. Във всеки двор имаше поне по едно дете и то във ваканция и дошло да прекара лятото при баба. Страхотно. Отиваме сега с децата - празни дворове, обрасли с трева и храсти, които преди ги нямаше. Тук таме има човек, но възрастен, в повечето къщи никой не живее и не идва, много порутени и сринали се вече от времето и липсата на поддръжка къщи. Гората стигнала до сами селото. Поляните неокосени, пътеки няма, няма кой да ги направи, няма и животни да опасат тревата. Непреходимо на повечето места. От времето, от водата и от липсата на грижа, пътищата само камъни - кола трудно минава. Водя децата на реката - там винаги е имало хора, много деца от съседните села и винаги глъчка и веселба. Отиваме на бента и аз им разказвам как съм се пекла там на бетона и как съм се къпала във водата. Гледката е ужасна - обрасло, разрушено от времето, пусто .... няма деца, няма глъчка, няма веселие ... има трева, храсти, змии и тишина