Много се чудя дали да направя антиреклама на едно място, наречено "детски лагер" или да си трая. Но да започна отначало. Видях реклама по нета за една конна база в село Скравена, близо до Ботевград, където организират детски лагери. Описанието - страхотно: спане на палатки, басейн, езда, грижа за конете, стрелба с лък .... Имам две деца, които записах, защото им хареса това, което четохме. Уговорихме, платих капарото и зачакахме деня. Купихме палатка, спални чували, дюшек .... Напълно оборудвани закарахме децата на въпросното място, което бе най-обикновен двор, не особено голям с малка конна база в него - 5-6 кончета, които кротко си пасат в заграждението. Започнахме да разпъваме палатката на място, около 20-25 кв.м. трябваше да се сместят 15 палатки - сместихме ги, ама лекичко започна да ме втриса. Оставихме децата и се прибрахме със съпруга ми надъхани, колко много ще им хареса. Първа вечер - обаждат се в 21 ч., че са гладни - вечеря ще има след час. Обяснявам да изчакат търпеливо, да хапнат ябълките, които им оставих. Сутринта на закуска - мазни купешки баници. Пак обяснявам, че нищо - може после да е по-добре храната. Да, ама не. Храната продължава да е гадна, не добре сготвена, а за здравословна - не говоря. Следобедна закуска - няма. Басейн - има, но не се ползва, а се ходи на едно блато, където да се пляцикат децата - пълно с жаби. Това също се опитах да обясня, че може да ги закали, да го приемат като приключение. Втори ден, синът ми се обажда, че го боли корема. Няма кой да му обърне внимание. Тоалетната е една за всички 26 деца и 4-ма възрастни, които уж ги забавляват, а от нея се влиза в едно помещение с душ, което трябва да е баня. Естествено никой не е посмял да го използва два дена. Ездата вместо 1 час на ден е 10 минути. Грижа за конете - явно разбираме да погалиш коня докато са твоите 10 минути. ... :) :) Децата все повече ми мрънкят на телефона, че е тъпо и гадно. Питам не може ли да поиграят на топка, на федербал - "не можело, защото плашат конете!" е отговора. Извън двора не ги пускат. Третия ден просто отидохме и си взехме децата. Живеем в България, никой дори и не спомена да ми върне част от парите, дори трябваше да платя 3-те сока, които децата ми са изпили. Докато прибирахме с мъжа ми палатката щяхме да получил слънчев удар, а децата трябва и да спят в нея. Сигурно аз нещо не съм у ред, но да взимаш пари за детски лагер и да го правиш на място, където няма елементарни хигиенни условия, да не говорим да държиш децата гладни и полуживи от жега ... не знам тези хора дали имат някакви разрешителни за този лагер. Въздържах се да се разправям, защото там останаха около 20 деца, част от които гледаха много тъжно, че нашите си тръгват. Меко казана съм стресирана