Искаш да се насладиш на всеки един миг от нея и да не пропуснеш нищо.
Но както винаги се получава този един миг от любовта ние го изпускаме и след това страшно много съжаляваме но това е живота и това е реалността.
Няма как всичко да е песен всичко да върви по мед и масло.
Сякаш винаги едно дребно и невидимо камъче преобръща всичко на 380 градуса и след това животът няма смисъл и губиш толкова много.
А защо ли е така?
Защо не можем да се насладим тези прекрасни мигове защо винаги има неща които да ни карат да се чувстваме нарезбрави неоценени и какво ли още не защо така се получава и аз не мога да си го обясня и предполагам и много хора.
Но все пак е хубаво да изживееш и един миг от живота от любовта макар и после да е само спомен!