Луфата е универсална лиана – тя може да ни служи за храна, за лекарство, за украса на градината и като помощно средство в банята. Тя принадлежи към семейството на тиквите и е посестрима на краставиците, дините, пъпешите, готварските тиквички и т. н.Това удивително растение е прекрасно градинско украшение, което изглежда великолепно през целия си вегетационен период – гъстата му листна маса, големите цълти цветове и провисналите цилиндрични плодове не оставят никого равнодушен. Дългите му до 5 метра леторасли могат да декорират селскостопанските постройки, неугледните места в дворния земеделски участък, беседките, верандите, оградите.А когато плодовете му узреят, стават сухи и влакнести и могат да се използват за изработването на гъби и стирки за баня. Такава растителна гъба не предизвиква алергии, а едновременно с доброто измиване, осигурява и хубав масаж на кожата и мускулите на тялото, подобрявайки циркулацията на кръвта.За да се превърнат в гъба, узрелите плодове трябва да се просушат. Когато семената в тях започнат да „дрънкат“, време е внимателно да се обели кожата им. След това луфата се залива с гореща вода и се задушава за 15-20 минути. После те се охлаждат, семената се изваждат, премахват се остатъците от кората, измиват се, изсушават се и гъбата за баня е готова.Обработени по този начин, плодовете се използват и като стелки за обувки, а някои вграждат парчета от тях в домашните сапуни.В кулинарията пък се използват младите луфи с дължина 10-20 см, а също и нейните листа и цветове, от които се изготвят вкусни гарнитури и салати. Нарязани на кръгчета плодове, запържени в олио и залети с чеснов сос, са чуден деликатес. Източната медицина използва блюдата от луфа за понижаване на температурата и засилване лактацията на младите кърмачки.