Ел Ян

Страдам, не физически, нито психически, а душевно...

Раздадох душата си, за някои това беше под формата на предмет или пари, за други просто думи и някой жест, но във всичко влагах частичка от себе си...
Предмета се чупи, парите се харчат,думи се забравят, жестове се пренебрегват и точно това е, че те ме счупиха, изхабиха,забравиха и пренебрегнаха след като ги получиха ...
Не оцениха,че споделям малкото,което имам с тях, че се опитвам да помогна...

Имам само това - душа за раздаване....
Вземай...
И...
Бягай...

Дано станеш по-богат,
но аз няма да обеднея,
защото душата е злато,
а злато се намира на дъното или в калта...

Отговор от Оракула

Отговор от Оракула

Снимка за Конкурса Селфи Мания

))))
https://www.youtube.com/watch?v=CIZiHa5uiUw

Още от мен!
https://www.youtube.com/watch?v=dI7o1ku4F-E

Още една авторска мелодия!
https://www.youtube.com/watch?v=Em1SrG8A8rw

Това е авторска мелодия, дано да Ви хареса!

https://www.youtube.com/watch?v=XhD4J1ZYcWQ

Бързам...
Бързам да си тръгна...
Да избягам от теб...
От удоволствието,от твоя плен.
Тръгвам и забравям всеки път по нещо....
И всеки път се връщах за да оставя още нещо...
Следи от мен, следи от греховете ни...
Събуждах се без теб и без теб заспивах - а спяхме заедно...
Идваше и си отиваше като просъница - тук беше, но същност те нямаше...
Когато ме искаше - твоя бях!
Когато те исках - беше мой!
Но когато се искахме взаимно - беше грях!

...ако знаеш как плача от щастие и се усмихвам с тъга, а ритъмът на сърцето ми - спира дъха. Юмруци стискам,готова за борба и бягам с всичка сила от тебе - Съдба...

Сърцето ми като хотел е,
за безчувствени мъже...
Идваха и плащаха за стая,
но с чувства никой не плати...
Бързо напускаха,бягайки от връзка...
Ето,
поредният гост звъни...
-Съжалявам, хотелът затваря!