ПРИКАЗКА ЗА РОЗОВОТО СЛОНЧЕ
На моите дъщери- Христиана
и Елинор.


Това се случило в един прекрасен летен ден.Слънцето греело,птичките пеели и всички наоколо били щастливи.И точно в този необикновено красив ден се родило едно необикновено слонче.То било розово и освен това било съвсем мъничко.Майка му го гледала и се чудела,как така и се е случило такова чудо. Тогава тя все още не знаела,че цветът не е единственото нещо, по което то се различава от другите слонове.Вярно,че било дребничко,но имало много време да порасне.Пък и нищо чудно и цветът му да се промени с времето.
Така слоницата заживяла с надеждата,че когато порасне, слончето ще заприлича на другите слонове и те ще спрат да я гледат така,сякаш е родила чудовище.
Но то не се променяло.И слончетата му се подигравали заради външния му вид и не искали да играят с него.То било много тъжно и всяка вечер дълго плачело,преди да заспи.Питало се,какво е виновно,че е различно,и му се искало да стане като другите,за да не е така самотно.
Един ден,когато си играело само в двора на къщата, почувствало,че се издига над земята.Погледнало надолу и видяло,че наистина къщата е останала далече под него.
- Аз летя!-викнало слончето.-Ура!Аз летя!Като птиците...!
Но майка му го видяла през прозореца и викнала:
- Шани!-така се казвало слончето.-Шани,слез веднага на земята!Не ти ли стига това,че си розова,ами сега и си литнала! Бързо ела тук!
Малката розова Шани се приземила при майка си със сведена глава.А слоницата дълго се карала на дъщеря си,защото как така може едно слонче да лети?!Това е лошо!Небето е за птиците,а слоновете трябва да си стоят на земята!Накрая майката наказала детето си да си стои в стаята и три дни- никакъв десерт!
Слончето се прибрало в стаята си натъжено.То дълго си повтаряло дума по дума онова,което му казала майка му. Повярвало,че да летиш е лошо и със сълзи на очи обещало на себе си,че никога вече няма да се отдели от земята.
И заживяло слончето като другите си събратя.Опитвало се да бъде като тях,за да го приемат най-после при себе си.Но те не искали да играят с него,гонели го,подигравали му се и то си оставало все така самотно.Страх го било да полети,защото небето не било за слоновете.Страхувало се и да стои на земята, защото всички го мразели и било много,много нещастно.
Обаче,колкото повече растяла Шани,толкова повече се чудела,наистина ли е лошо едно слонче да лети?Дали другите, просто,не и завиждат?И все по-сигурна била,че не случайно може да лети.Питала се дали не и е дадена тази дарба,именно за да може да открие щастието си,което я чака някъде по земята?И когато станала достатъчно голяма и смела,решила да отлети далече от града на слоновете,които никога не я обикнали. Всъщност,тя станала голяма само на години,а иначе си останала същото малко розово слонче.
Та решила Шани и полетяла.Нямала крила.Просто така си се издигала над земята,необяснимо и а нея самата.На голямата поляна се събрал почти целият град и всички слонове я гледали с недоумение и омраза.Как така тази малка розова безобразница си била позволила да литне?!Гледали я от долу и злобно проскърцвали със зъби.Беснеели,че тя ще докосне небето,а никой от тях не можел да стори това.Старата и майка плачела и се молела:
- Шани,ела тук!Не отлитай!Все някога ще паднеш,а който падне от високо,много го боли!
Но Шани не я чувала.Пък и да чувала,не и обръщала внимание и се издигала все по-нагоре.Тя знаела,чувствала,че трябва да лети.Усетила топлотата на слънчевите лъчи и,колкото по-високо се издигала,и ставало по-горещо.В началото и се струвало,че всеки момент ще пламне и ще изгори.Но била щастлива,че ще изгори в небето,а останалите слонове завинаги ще си останат в онзи техен град на земята.Обаче Слънцето не я изгорило.То я погалило нежно с лъчите си,усмихнало и се и и проговорило:
- Здравей,Шани!
-Здравей!- плахо отвърнала тя.-Но откъде знаеш името ми?
- Аз всичко знам- засмяло се слънцето.-Наблюдавам те, откакто се роди.И знаех,че рано или късно ще полетиш,за да дойдеш при мен и да ми станеш приятелка.
- Приятелка ли?-учудило се розовото слонче.-Аз никога досега не съм имала приятели.
- Вярно е.Но как би могла да бъдеш приятел на същества, които са обречени да гледат небето с вдигната нагоре глава?Те никога няма да приемат сред себе си някой,който може просто да се издигне и да го погледне отблизо.
Слънцето разтърсило огнената си глава и продължило да говори:
- Така е,Шани.Земните същества не понасят някой да е по-различен от тях.Мразят го и биха дали и живота си,за да го унищожат.Но ти се отдели от тях и решението ти е правилно.Сега лети напред,защото някъде далече те чака един самотник,който има нужда от теб.Аз знам,защото всеки ден обикалям земята и познавам всяка жива твар.Лети,а аз ще бъда до теб,защото съм твой приятел.
И Шани полетяла напред.Летяла над гори и поля.Виждала чудни градове с метални коли и забързани хора.Прелитала над огромни планини с високи бели скали и непрогледни зелени гори. Вечер,когато Слънцето си легнело да спи,а на небето се покажели палавите звезди и закачливо занамигали на розовата си нова приятелка,тя се сгушвала в пухените прегръдки на някой облак.И това било най-удобното легло,в което някога е лягала. И,когато заспяла,сънувала най-красивите сънища.А в това време звездите се подсмихвали дяволито и спорели по между си,какво е това същество,дето се е сгушило в облака.
На сутринта Шани отново политала.И попивала с поглед всичко,което вижда в небето и под него.
Един ден,докато летяло и се наслаждавало на гледката, слончето видяло Вятъра,който влачел след себе си два огромни черни облака.Забелязало го още отдалеч,но не се изплашило, защото в небето досега не било срещало врагове.Но Вятърът запратил един от облаците към слънцето и,когато черната козина закрила бляскавото му лице,станало съвсем тъмно.А вероломният скитник сграбчил Шани и започнал да я подхвърля като топка по небето.Тя се изплашила и потърсила Слънцето с очи,но него го нямало.Почувствала се изоставена и заплакала от болка и отчаяние.Молела се на Вятъра да я пусне,защото я боли. Искало и се да слезе на земята и повече никога да не докосне небето.Но той не я пускал.Продължавал да я мята от единия черен облак до другия и да се смее зловещо.А тя,обзета от ужас, си мислела,че след миг ще умре.Спомняла си думите на майка си и съжалявала,че не я е послушала.
Накрая на скитника му омръзнало да наранява розовото слонче и го оставил върху едно малко бяло облаче.Сграбчил двата черни облака и ги повлякъл отново нанякъде.Отлетял така бързо,както се появил и лицето на Слънцето светнало на небето. То видяло летящата си приятелка,заровила глава в бялото облаче,да се разтърсва от ридания.Погалило я с лъчите си,но Шани не му обърнала внимание.Била му сърдита,задето я изоставило и не и помогнало,когато Вятърът и причинявал болка. Тя не разбирала,че и то е безсилно,когато този злонравен непрокопсаник се развилнее наоколо.
Много скоро слончето престанало да се сърди и решило отново да литне напред.Страхувало се само от нова среща с Вятъра.И отново виждало огромни планини с бели скали,над които летели орли,и зелени гори,в които бродели хиляди животни,обречени да стоят на земята.Поздравявало птиците. Срещало огромни метални същества,които разкъсвали небесната шир.По пътя в небето наистина срещала понякога злосторния скитник,но и той вече не искал да и вреди.Дори и помахвал за поздрав и отлитал по пътя си.
Една сутрин,когато се събудила върху облака и погледнала надолу,видяла едно необятно пространство,покрито с вода.Не, това не било нито река,нито езеро.Било много голямо.Чудела се, как не е забелязала снощи това необикновено нещо.Вдигнала поглед към светлия си приятел и попитала:
- Какво е това,Слънце?
- Това е морето- отвърнало Слънцето и Шани отново попитала:
- Може ли да слеза,да го видя?Изглежда много красиво...
- Разбира се,че можеш,Шани.Ти си свободна да правиш, каквото си поискаш.Но помни,че трябва да летиш,защото си родена за нещо и за някой.Слез,но след време се върни в небето.
Розовото слонче се приземило точно на плажа.Там сега имало много хора,които лежали на пясъка.То ги гледало с интерес, защото никога досега не било виждало хора отблизо.Малко се страхувало,защото в града на слоновете всички говорели колко жесток е човекът.А едно дете се обърнало,видяло слончето и викнало:
- Мамо!Мамо,виж какво малко слонче!И е съвсем розово!
Тогава хиляди хора се надигнали и се струпали около Шани. Тя стиснала очи в очакване да и се случи нещо ужасно.Но хората я галели,децата и се радвали и я хранели с едно ледено нещо, което било много сладко.Тя се зарадвала,че всички са толкова добри към нея и и се приискало да остане завинаги при тях.Но после дошли двама мъже,затворили я в клетка и я отнесли при други заключени животни.Извеждали я на една огромна сцена и я карали да прави разни номера,а хората се смеели и пляскали с ръце.
Един ден тя не се прибрала в клетката.Както си стояла така на сцената,просто полетяла.Хората се радвали и пляскали с ръце,но тя не искала вече да ги слуша.Излетяла навън и се издигнала в небето.Слънцето я посрещнало,усмихнато и попитало:
- Хареса ли ти морето,Шани?
- Хареса ми- отвърнала тя.-Но ме затвориха в клетка,а аз искам да летя.
И малкото розово слонче продължило по пътя си в небето. Летяло над непознати гори с чудновати животни,над каменни градове с намръщени хора.Понякога виждало необикновено красиви земи,на които му се искало поне за миг да стъпи.Но не слязло вече от небето.Бързало да стигне до мястото,което е отредено само за него.И,когато видяло тази чудна гора,към която,без и само да знае,се стремяло,не повярвало на очите си. Тя била съвсем обикновена гора с високи дървета,но на Шани и се струвало,че не била като другите гори.Нещо я теглело надолу и тя знаела,че трябва да слезе.Вдигнала очи към огнения си приятел и попитала:
- Какво има в тази гора,Слънце?
- Слез и ще видиш!- отвърнало Слънцето и Шани заплакала:
- Но на мен ще ми е мъчно за теб!
- Аз няма да те изоставя,Шани- погалил я с лъчите си приятелят и.- Всяка сутрин ще изгрявам над теб.А винаги,когато поискаш,можеш да полетиш,за да си поговорим.Но сега слез, защото тук е твоето място.
Шани се приземила на някаква огромна поляна,на която имало малка дървена къщурка.Огледала се и плахо престъпила напред.А от къщурката излязло едно малко синьо слонче и се затичало към нея.Шани го гледала с блеснали очи и и се струвало,че нищо друго на този свят няма значение.Тя била открила едно друго необикновено слонче,което години наред я било чакало.То не можело да лети,но можело да плува и дишало във водата като риба.И ако Шани поиска да му покаже небето, можела просто да го хване и да полети заедно с него.Трябвало само да внимава да не го изпусне.А ако синьото слонче реши да и покаже тайните на водните дълбини,щяло да я заведе дори на дъното на морето,но бързо щяло да я издигне на повърхността,за да не се удави.
Двете слончета се прегърнали,а Шани вдигнала очи към Слънцето и проговорила:
- Благодаря ти,приятелю,че беше с мен и ми помогна да стигна до тук!
А Слънцето поклатило огнената си глава и поело по пътя към дома си.
Елена Дамянова