Най-важната мисия в живота на всеки човек е да бъде щастлив.Да постигне собственото си щастие, въпреки грешките,които допуска,въпреки болките, които ще го спохождат.
Не вярвам,че Бог възнаграждава онези,които са били нещастни.Нашият милостив и изпълнен с любов Бог едва ли ни изпраща на земята,за да страдаме,та да бъдем после възнаградени. Изпраща ни,за да бъдем щастливи.И не трябва да Го обвиняваме за нещастията,които ни спохождат. Той не прави нашите погрешни стъпки,не е виновен за нашето погрешно мислене.Дал ни е свободна воля,с която да вземаме собствените си решения.Дал ни е изключително силна мисъл, която ако управляваме правилно,можем да постигнем чудеса.За съжаление,обаче,ние сме намерили начин и с нея да си вредим.
Има хора,които живеят от и във страданието си. Непрекъснато се оплакват и от това черпят енергия.Показват на всички колко са многострадални,измъчени и онеправдани.И колкото да твърдят обратното,дълбоко в себе си те не искат да бъдат щастливи.Защото тогава няма да има от какво да се оплакват и да будят съжаление у околните.Дори когато проблемът е нищожен,те го раздуват и го превръщат в неописуема драма.Понякога решението на "големия проблем" е ясно и е нужна само една крачка,за да се променят нещата.Но те не правят тази крачка.Стоят си,оплакват се и будят съжаление.Тези хора не трябва да бъдат съжалявани,защото те се хранят от собствените си драми и нашето съчувствие.Загуба на време е да им се помага.Дори ако го направим,те ще си измислят нов проблем,ще го раздуят и ще го превърнат в драма.
Има хора,които са нещастни,защото са самотни. Все повтарят,че търсят своята сродна душа,но не я откриват.Голяма част от тях не осъзнават как си вредят сами.Те наистина с цялото си същество желаят да срещнат любовта и да бъдат щастливи. Но са изпълнили съзнанието си с постулати от сорта:"Достойните хора са самотници","Добрите хора страдат","Най-силната любов е несподелената"...И тогава мозъкът,който има неограничени възможности,получава следната информация:"Аз ще бъда самотник,защото съм достоен човек","Аз ще страдам,защото съм добър","Аз заслужавам най-силната любов,а тя е несподелена"...Истината,обаче,е различна. Добрите хора получават добро,защото са го заслужили с добротата си.Достойните хора са достойни в отношенията си с хората,а самотниците са просто нещастни.Несподелената любов не е любов,тя е само една заблуда. Любовта може да съществува само между двама.
Има хора,които живеят в бедност и искрено желаят това да се промени.Но не спират да повтарят,че парите са мръсни,че всичко лошо в живота произлиза от тях,че богатите хора са крадци...И по този начин си вредят.
Парите не са мръсни.Те ти дават свобода и сигурност.Лошото не произлиза от парите,а от хората,които се самозабравят в своята алчност и злоба.Да,някои от богатите хора са крадци,но те рано или късно си получават заслуженото,защото всичко на този свят се връща.Повечето от богатите хора не са пропилели онова,което Бог им е дал,а са се възползвали от него максимално.И дори не им е минала в съзнанието мисълта,че парите са нещо мръсно.Знаят как да ценят способностите си и да ги управляват.
Аз съм щастлив човек!Нямам всичко,но имам неща и хора,които ме правят щастлива.Не съм безгрешна.В определени периоди от живота си съм попадала във всяка една от посочените по-горе ситуации.И все още допускам такива грешки, но не спирам да работя над себе си,защото един ден ще се изправя пред Бог и Той ще поиска да узнае какво съм направила със собствената си свободна воля.
Не вярвам,че Бог възнаграждава страдалците. Всемилостивият Бог няма как да желае нашето нещастие.Убедена съм,че когато се изправим пред Него,наред с въпроса:"Добър човек ли беше?",Той пита:"Щастлив ли беше?".И не бих желала да отговарям на въпроса:"А защо не направи нищо,за да бъдеш щастлива?"
Елена Дамянова