Жена на 76 години
26.09.1947
Монтана
Разведена
Докладвай Запази в любими
Котешка жилетка с чудна плетка
31 януари 2017 г. в 17:27 ч.
Имах си аз котка Сузана, беше цялата сива с малко бяло на лапите и зелени като моите очи. Тя е красавица и обича много да се кипри като кокотка тази чудно красива сива котка. Лятото тя обича да гони много мишлетата, но сега в студа обича да си дремва там на топличкото до камината. Но изведнъж подскочи, защото едно мишленце в ъгъла съзря и започна една гонитба и в бързината и стол събори и вазата с цветята и даже въгленчетата от камината се разхвърчаха, стана също като на кино, във филмчето за Том и Джери. И както се гонеха мишленцето се скри в миша дупка. А сладката Сузана се замисли, че не и приляга тя мишлетата да гони, туй е за децата. Тя е готина мадама, лятото като се премени с красива дълга рокля, с дантелки нежни на ръкавите и на яката, с шапка украсена с цветя и пера и чадърче нежно-розово в ръка. Върви тя с една пленителна походка и срамежлива усмивка и всички след нея се обръщат и шепнат си възхитено:
- Ах, каква красавица е тази котка сива и игрива и се Сузана тя нарича и аз много я обичам.
Но лятото го няма с топлите слънчеви лъчи, а е студ и сняг и люта зима и тогаз Сузана реши жилетка да си изплете, та да я топли тя в студа. Речено-сторено и тя бодовете изброи, наемчени на иглите и започна своята плетка първо от гърба, а после и двете предници изплете с чудна плетка накипрени. Първо ги тропоса, да види как и стои и ооо... ужас жилетката е тясна. Ами сега какво да прави? Да я разплете и отново изплете. Но това е много работа и чудом се чуди нашата Сузана как така плетката да наплете и желетката да и стане по мярка. И изведнъж в главата и забръмча една мисъл като гадна и нахална муха и И каза какво да направи. И ето слушайки мисълта си в главата Сузана заплете едно парче от три бода прави на лице и опако,после 4 прави, а наопако опакови, като първо се изваждат средните два бода и си разменят с другите местата и се плетат. А после се свиват навътре и така се получава нещо като малко котешко оченце, пак 3 прави, пак оченце и за край още 3 прави бода и общо 17 бода са и така се плете една дълга колкото гърба лента, като бордюрче с оченца е тя. После Сузана я зашива за гърба и едната предница и от другата страна прави същото и красиви копчета си тя заши и я облече вече и е точно по мярка. Ех, че хубавица е тая Сузана с тази красива жилетка с чудната плетка!... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Докладвай Запази в любими
Зимен сън с пролетни мечтания
24 януари 2017 г. в 09:20 ч.
Баба Меца реши и рокля тя си уши. От шареното юрганче тя я скрои и с дебели конци я заши. А после тя си една червена шапка на звездички направи и с пискюлче я украси и стана една вълшебна Коледна красота. Накрая си едни... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Докладвай Запази в любими
Мистериозна случка
31 януари 2017 г. в 09:01 ч.
Сега ще ви разкажа какво ми се случи преди много години.Тя е една от необикновените случки в моя живот. Тогава работех като Секретар на читалището в Якимово 1. В моето село Якимово 3 ние имахме горе на баира хубаво лозе все отбрани сортове и така отидохме в една неделя да берем лозето. Майка ми, сестра ми и зет ми и аз. Като го обрахме сестра ми и зет ми с колата закараха чувалите с гроздето, а ние с майка се спуснахме надолу от баира. Майка ми носеше на кобилица две кофи грозде, отбир-така му казвахме. Отбирахме го като берехме хубави и големи гроздове и ги заделяхме и така дълго време си хапвахме от гроздето. Аз намерих няколко гъби печурки и ги откъснах, но исках още да намеря и тръгнах да обикалям баира и поляната, а майка си тръгна за в къщи. Бях сама, но не ме беше страх от нищо. Не намерих гъби, а намерих едно нежно лилаво цъфнало тръне с едни красиви малки цветчета и то беше като сухо цвете и не увяхваше. И така аз си набрах едно красиво букетче за в читалището. Там си имах цветя в много саксии, но винаги имах и букети във вази, рози или полски цветя. И продължих да се спускам надолу и спускайкйи се минавах по пътеката покрай оградата на гробищата. И изведнъж от някъде ми се натрапи мисълта да отида на гроба на баща ми и баба ми и да им оставя цветята. И като стигнах до вратата аз влязох в гробището. До малката порта е голямата и има една голяма поляна преди да започнат редовете с гробовете. Аз тръгнах, но едва направих няколко крачки и изведнъж един силен женски глас, но някак глухо като из под земята се провикна:
- Айде, сприии.
Аз се наежих цялата, тръпки ме побиха и се заковах на място (и сега след толкова години като ви пиша пак изпитвам същото). Огледах се да не би някоя жена от някъде да ми е викнала, но нямаше никой нито жив човек, нито овчари някъде наблизо, а къщите се виждаха, но бяха надалеч. Аз като сомнамбул се обърнах и сложих цветята на портата (ние така поставяме цветя или трева, за да знаят нашите близки, че сме идвали). И си тръгнах,но как съм си стигнала до нас не знам. Бях толкова уплашена и повече от месец чувах непрекъснато този глас. Аз имах една приятелка, родена е в събота и вижда починали хора и ми каза, че там на поляната където съм тръгнала е имало самодивско сборище - лошо място и са чакали мен за жертва и съм щяла да умра, ако не съм чула гласа и съм продължила. Жена ме е спасила или е била баба ми или орисницата ми.... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Докладвай Запази в любими
Слънцето изгря...
25 април 2022 г. в 14:21 ч.
Слънцето изгря и цялата ме огря... Като
ореол от светлина е моето тяло, моето
сърце и моята душа!!! И в мен музика... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Докладвай Запази в любими
Приказка една за любов и още нещо...
27 април 2022 г. в 18:12 ч.
Събудих се сутринта,
а в главата ми приказка
интересна се завъртя,... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Докладвай Запази в любими
Моята пъстро-шарена покривка на детелинки
6 февруари 2017 г. в 22:47 ч.
Сега ще ви разкажа за моята покривка на легло. Лятото разглеждах списанията си с плетки на една игла и открих едно мотивче на детелинка, оформено като квадратче. И на майтап го заплетох и си казах, ще си изплета... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Докладвай Запази в любими
Среща
14 януари 2017 г. в 09:53 ч.
Моята първа среща с Исус Христос стана много отдавна. Бях малко дете, още нищичко незнаещо в живота. Нямах и 5 годинки преди смъртта на баща ми, когато сънувах чуден сън. Селото ми село Войници, а сега е Якимово 3 се намира долу в ниското, където тече реката ни Цибрица, в която се виждат камъчетата и рибките, плуващи в нея. А нагоре като изкачиш баира, додето поглед стига, са се ширнали полята с царевица, жълто-цъфнал слънчоглед и житата радостно полюшващи се, а точно на баира са лозята ни. И така аз сънувам, че стоя в подножието на баира до един голям разклонен орех, пълен с орехи готови за бране. Аз подскачам да хвана клона и орехче да си откъсна, но не мога да стигна долните клони и изведнъж една светлина ме огря и аз погледнах натам. И видях от горе от баира с изгрева на слънцето как към мен върви един мъж с дълга, леко къдрава на вълни коса, облечен в дълга бяла дреха и с интересна тояга в ръка и ореол от светлина. Той дойде до ореха, откъсна три ореха, усмихна ми се и орехите в ръчичките ми постави. Сънят ми беше цветен и така жив, все едно наистина се срещнахме с него. Тогава не знаех нищо за Исус Христос, нито го бях виждала някъде, но сега на много места в негови образи тук и там аз го откривам, точно такъв какъвто го сънувах. Аз съм се с вярата в Исус Христос родила и мисля, че насън ми се яви, за да ми каже, че цял живот ще ми бъде опора. И наистина е така, той винаги е с мен и ми помага, даже ме е спасявал няколко пъти от смърт. Аз вярвам! Повярвай, читателю и ти!
ZoZoAzazaa
... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Докладвай Запази в любими
Среща с бялото куче
1 февруари 2017 г. в 21:46 ч.
Сега ще ви разкажа една истинска случка с мен и срещата ми с едно много красиво и голямо бяло куче. Един ден отивах на гости на сина си и исках напряко да мина. Пресякох шосето, а от другата страна са наредени едно до друго различни... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.