Моята мечта
3 януари 2017 г. в 23:37 ч.
Ето ме, облечена в червената рокля/мечтата на моята любима баба Гена, която щастлива ме гледа от небето/. И така аз вървя нагоре в планината по една козя пътечка, спирам да отдъхна и да се полюбувам на страхотната картина, която се откриваше пред мен. Цветята ме омайваха с аромата си, а птиците ме омагьосваха с песните си. Въздухът беше чист, омаен, като божествен нектар и аз с пълни гърди поемах живителните глътки. И въпреки, че бях сама, аз не се чувствах самотна, а бях щастлива, че и аз съм частица от цялата тази красота и се намирам в потока на вселената. Погледнах хоризонта, вече розовееше във всички отенъци и се показа слънцето. Като магия небето се обагряше в красиви цветове, а лъчите на слънцето, като слънчеви пътеки, докосваха нежно земята и тя се радваше на ласката му. И разцъфтяваха цветята в чудни красиви очертания и се разнасяше омайно дихание, а аз онемяла, бях затворила очите си и се наслаждавах на лъчите, галейки моето лице. А в мислите ми изникваше едно лице, като слънце небесно, което топлеше моето сърце и даваше крила на моята душа, силни крила като на орела, който се рееше високо в небето, за да може душата ми да лети по незнайни пътища и висини, горе в небето, по-близо до Бог и ангелите небесни. И тръгнах пак, но все едно не вървя, а плувам или летя, така леко ми беше, все едно бях перце едно, което вятърът върти и духа, а то се като дете щастливо върти и от смях залива. Смеят се очите, като две звезди и лицето мое сияе, смее се планината и реката, която някъде тече. Смее се щастливо и моето сърце, даже слънцето ми намигна с лъч един и ми се радостно засмя. И ей ме на, вече съм на върха и се откри поляна с цветя и реката, която мързеливо си тече ли, тече и ми вълшебно нашепва:-ела, ела и се изкъпи и с много енергия зареди. Аз вървя по брега и красиви камъчета събирам, вдъхвам мириса на водата, гледам в реката как рибките плуват и чувам шум някъде там. И тръгвам нататък по реката, водена от невидима ръка и ето след един завой на реката в закътано местенце, като в рай и ад се откри водопад-моята мечтана мечта. И аз прехласната и замаяна от силата на водопада, гледам водните пръски, които от слънцето огрени, бяха като скъпоценни камъни оцветени и като в транс приближавам се аз и под водопада заставам. Изтръпнах, настръхнах от шока от студената вода, но после сърцето ми пак нормално заработи на пълни обороти. Аз затворих очи, за да се напълно насладя на водата, падаща върху мен, която ме галеше, галеше, а аз бях така щастлива от водната благодат и от усещането за моята мечта, която я изпълних сега. За което на вселената благодаря!
ZoZoAzazaa
...
Виж повечеМоята мечта
3 януари 2017 г. в 23:37 ч.
Ето ме, облечена в червената рокля/мечтата на моята любима баба Гена, която щастлива ме гледа от небето/. И така аз вървя нагоре в планината по една козя пътечка, спирам да отдъхна и да се полюбувам на страхотната картина, която се откриваше пред мен. Цветята ме омайваха с аромата си, а птиците ме омагьосваха с песните си. Въздухът беше чист, омаен, като божествен нектар и аз с пълни гърди поемах живителните глътки. И въпреки, че бях сама, аз не се чувствах самотна, а бях щастлива, че и аз съм частица от цялата тази красота и се намирам в потока на вселената. Погледнах хоризонта, вече розовееше във всички отенъци и се показа слънцето. Като магия небето се обагряше в красиви цветове, а лъчите на слънцето, като слънчеви пътеки, докосваха нежно земята и тя се радваше на ласката му. И разцъфтяваха цветята в чудни красиви очертания и се разнасяше омайно дихание, а аз онемяла, бях затворила очите си и се наслаждавах на лъчите, галейки моето лице. А в мислите ми изникваше едно лице, като слънце небесно, което топлеше моето сърце и даваше крила на моята душа, силни крила като на орела, който се рееше високо в небето, за да може душата ми да лети по незнайни пътища и висини, горе в небето, по-близо до Бог и ангелите небесни. И тръгнах пак, но все едно не вървя, а плувам или летя, така леко ми беше, все едно бях перце едно, което вятърът върти и духа, а то се като дете щастливо върти и от смях залива. Смеят се очите, като две звезди и лицето мое сияе, смее се планината и реката, която някъде тече. Смее се щастливо и моето сърце, даже слънцето ми намигна с лъч един и ми се радостно засмя. И ей ме на, вече съм на върха и се откри поляна с цветя и реката, която мързеливо си тече ли, тече и ми вълшебно нашепва:-ела, ела и се изкъпи и с много енергия зареди. Аз вървя по брега и красиви камъчета събирам, вдъхвам мириса на водата, гледам в реката как рибките плуват и чувам шум някъде там. И тръгвам нататък по реката, водена от невидима ръка и ето след един завой на реката в закътано местенце, като в рай и ад се откри водопад-моята мечтана мечта. И аз прехласната и замаяна от силата на водопада, гледам водните пръски, които от слънцето огрени, бяха като скъпоценни камъни оцветени и като в транс приближавам се аз и под водопада заставам. Изтръпнах, настръхнах от шока от студената вода, но после сърцето ми пак нормално заработи на пълни обороти. Аз затворих очи, за да се напълно насладя на водата, падаща върху мен, която ме галеше, галеше, а аз бях така щастлива от водната благодат и от усещането за моята мечта, която я изпълних сега. За което на вселената благодаря!
ZoZoAzazaa
прочити: 203
Коментирай ...
taniatanina, 5 март 2018 г. в 11:00 ч.
"Моята мечта" е прекрасна и великолепна творба!Дано винаги се сбъдват мечтите ти!Благодаря за положителния коментар!
kris_kiss, 4 януари 2017 г. в 09:21 ч.
Чудесна импресия!
Поздрави!
Malkata, 4 януари 2017 г. в 06:07 ч.
Красотичка! Това сън ли беше?
Можете да се регистрирате ТУК.