Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 4 часа
Emiliq Petrova
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Моите снимки"
преди 1 ден
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 1 ден
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 2 дни
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Котешка жилетка с чудна плетка
31 януари 2017 г. в 17:27 ч.
Имах си аз котка Сузана, беше цялата сива с малко бяло на лапите и зелени като моите очи. Тя е красавица и обича много да се кипри като кокотка тази чудно красива сива котка. Лятото тя обича да гони много мишлетата, но сега в студа обича да си дремва там на топличкото до камината. Но изведнъж подскочи, защото едно мишленце в ъгъла съзря и започна една гонитба и в бързината и стол събори и вазата с цветята и даже въгленчетата от камината се разхвърчаха, стана също като на кино, във филмчето за Том и Джери. И както се гонеха мишленцето се скри в миша дупка. А сладката Сузана се замисли, че не и приляга тя мишлетата да гони, туй е за децата. Тя е готина мадама, лятото като се премени с красива дълга рокля, с дантелки нежни на ръкавите и на яката, с шапка украсена с цветя и пера и чадърче нежно-розово в ръка. Върви тя с една пленителна походка и срамежлива усмивка и всички след нея се обръщат и шепнат си възхитено:
- Ах, каква красавица е тази котка сива и игрива и се Сузана тя нарича и аз много я обичам.
Но лятото го няма с топлите слънчеви лъчи, а е студ и сняг и люта зима и тогаз Сузана реши жилетка да си изплете, та да я топли тя в студа. Речено-сторено и тя бодовете изброи, наемчени на иглите и започна своята плетка първо от гърба, а после и двете предници изплете с чудна плетка накипрени. Първо ги тропоса, да види как и стои и ооо... ужас жилетката е тясна. Ами сега какво да прави? Да я разплете и отново изплете. Но това е много работа и чудом се чуди нашата Сузана как така плетката да наплете и желетката да и стане по мярка. И изведнъж в главата и забръмча една мисъл като гадна и нахална муха и И каза какво да направи. И ето слушайки мисълта си в главата Сузана заплете едно парче от три бода прави на лице и опако,после 4 прави, а наопако опакови, като първо се изваждат средните два бода и си разменят с другите местата и се плетат. А после се свиват навътре и така се получава нещо като малко котешко оченце, пак 3 прави, пак оченце и за край още 3 прави бода и общо 17 бода са и така се плете една дълга колкото гърба лента, като бордюрче с оченца е тя. После Сузана я зашива за гърба и едната предница и от другата страна прави същото и красиви копчета си тя заши и я облече вече и е точно по мярка. Ех, че хубавица е тая Сузана с тази красива жилетка с чудната плетка!... Виж повече
31 януари 2017 г. в 17:27 ч.
Имах си аз котка Сузана, беше цялата сива с малко бяло на лапите и зелени като моите очи. Тя е красавица и обича много да се кипри като кокотка тази чудно красива сива котка. Лятото тя обича да гони много мишлетата, но сега в студа обича да си дремва там на топличкото до камината. Но изведнъж подскочи, защото едно мишленце в ъгъла съзря и започна една гонитба и в бързината и стол събори и вазата с цветята и даже въгленчетата от камината се разхвърчаха, стана също като на кино, във филмчето за Том и Джери. И както се гонеха мишленцето се скри в миша дупка. А сладката Сузана се замисли, че не и приляга тя мишлетата да гони, туй е за децата. Тя е готина мадама, лятото като се премени с красива дълга рокля, с дантелки нежни на ръкавите и на яката, с шапка украсена с цветя и пера и чадърче нежно-розово в ръка. Върви тя с една пленителна походка и срамежлива усмивка и всички след нея се обръщат и шепнат си възхитено:
- Ах, каква красавица е тази котка сива и игрива и се Сузана тя нарича и аз много я обичам.
Но лятото го няма с топлите слънчеви лъчи, а е студ и сняг и люта зима и тогаз Сузана реши жилетка да си изплете, та да я топли тя в студа. Речено-сторено и тя бодовете изброи, наемчени на иглите и започна своята плетка първо от гърба, а после и двете предници изплете с чудна плетка накипрени. Първо ги тропоса, да види как и стои и ооо... ужас жилетката е тясна. Ами сега какво да прави? Да я разплете и отново изплете. Но това е много работа и чудом се чуди нашата Сузана как така плетката да наплете и желетката да и стане по мярка. И изведнъж в главата и забръмча една мисъл като гадна и нахална муха и И каза какво да направи. И ето слушайки мисълта си в главата Сузана заплете едно парче от три бода прави на лице и опако,после 4 прави, а наопако опакови, като първо се изваждат средните два бода и си разменят с другите местата и се плетат. А после се свиват навътре и така се получава нещо като малко котешко оченце, пак 3 прави, пак оченце и за край още 3 прави бода и общо 17 бода са и така се плете една дълга колкото гърба лента, като бордюрче с оченца е тя. После Сузана я зашива за гърба и едната предница и от другата страна прави същото и красиви копчета си тя заши и я облече вече и е точно по мярка. Ех, че хубавица е тая Сузана с тази красива жилетка с чудната плетка!... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Зимен сън с пролетни мечтания
24 януари 2017 г. в 09:20 ч.
Баба Меца реши и рокля тя си уши. От шареното юрганче тя я скрои и с дебели конци я заши. А после тя си една червена шапка на звездички направи и с пискюлче я украси и стана една вълшебна Коледна красота. Накрая си едни... Виж повече
24 януари 2017 г. в 09:20 ч.
Баба Меца реши и рокля тя си уши. От шареното юрганче тя я скрои и с дебели конци я заши. А после тя си една червена шапка на звездички направи и с пискюлче я украси и стана една вълшебна Коледна красота. Накрая си едни... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Мистериозна случка
31 януари 2017 г. в 09:01 ч.
Сега ще ви разкажа какво ми се случи преди много години.Тя е една от необикновените случки в моя живот. Тогава работех като Секретар на читалището в Якимово 1. В моето село Якимово 3 ние имахме горе на баира хубаво лозе все отбрани сортове и така отидохме в една неделя да берем лозето. Майка ми, сестра ми и зет ми и аз. Като го обрахме сестра ми и зет ми с колата закараха чувалите с гроздето, а ние с майка се спуснахме надолу от баира. Майка ми носеше на кобилица две кофи грозде, отбир-така му казвахме. Отбирахме го като берехме хубави и големи гроздове и ги заделяхме и така дълго време си хапвахме от гроздето. Аз намерих няколко гъби печурки и ги откъснах, но исках още да намеря и тръгнах да обикалям баира и поляната, а майка си тръгна за в къщи. Бях сама, но не ме беше страх от нищо. Не намерих гъби, а намерих едно нежно лилаво цъфнало тръне с едни красиви малки цветчета и то беше като сухо цвете и не увяхваше. И така аз си набрах едно красиво букетче за в читалището. Там си имах цветя в много саксии, но винаги имах и букети във вази, рози или полски цветя. И продължих да се спускам надолу и спускайкйи се минавах по пътеката покрай оградата на гробищата. И изведнъж от някъде ми се натрапи мисълта да отида на гроба на баща ми и баба ми и да им оставя цветята. И като стигнах до вратата аз влязох в гробището. До малката порта е голямата и има една голяма поляна преди да започнат редовете с гробовете. Аз тръгнах, но едва направих няколко крачки и изведнъж един силен женски глас, но някак глухо като из под земята се провикна:
- Айде, сприии.
Аз се наежих цялата, тръпки ме побиха и се заковах на място (и сега след толкова години като ви пиша пак изпитвам същото). Огледах се да не би някоя жена от някъде да ми е викнала, но нямаше никой нито жив човек, нито овчари някъде наблизо, а къщите се виждаха, но бяха надалеч. Аз като сомнамбул се обърнах и сложих цветята на портата (ние така поставяме цветя или трева, за да знаят нашите близки, че сме идвали). И си тръгнах,но как съм си стигнала до нас не знам. Бях толкова уплашена и повече от месец чувах непрекъснато този глас. Аз имах една приятелка, родена е в събота и вижда починали хора и ми каза, че там на поляната където съм тръгнала е имало самодивско сборище - лошо място и са чакали мен за жертва и съм щяла да умра, ако не съм чула гласа и съм продължила. Жена ме е спасила или е била баба ми или орисницата ми.... Виж повече
31 януари 2017 г. в 09:01 ч.
Сега ще ви разкажа какво ми се случи преди много години.Тя е една от необикновените случки в моя живот. Тогава работех като Секретар на читалището в Якимово 1. В моето село Якимово 3 ние имахме горе на баира хубаво лозе все отбрани сортове и така отидохме в една неделя да берем лозето. Майка ми, сестра ми и зет ми и аз. Като го обрахме сестра ми и зет ми с колата закараха чувалите с гроздето, а ние с майка се спуснахме надолу от баира. Майка ми носеше на кобилица две кофи грозде, отбир-така му казвахме. Отбирахме го като берехме хубави и големи гроздове и ги заделяхме и така дълго време си хапвахме от гроздето. Аз намерих няколко гъби печурки и ги откъснах, но исках още да намеря и тръгнах да обикалям баира и поляната, а майка си тръгна за в къщи. Бях сама, но не ме беше страх от нищо. Не намерих гъби, а намерих едно нежно лилаво цъфнало тръне с едни красиви малки цветчета и то беше като сухо цвете и не увяхваше. И така аз си набрах едно красиво букетче за в читалището. Там си имах цветя в много саксии, но винаги имах и букети във вази, рози или полски цветя. И продължих да се спускам надолу и спускайкйи се минавах по пътеката покрай оградата на гробищата. И изведнъж от някъде ми се натрапи мисълта да отида на гроба на баща ми и баба ми и да им оставя цветята. И като стигнах до вратата аз влязох в гробището. До малката порта е голямата и има една голяма поляна преди да започнат редовете с гробовете. Аз тръгнах, но едва направих няколко крачки и изведнъж един силен женски глас, но някак глухо като из под земята се провикна:
- Айде, сприии.
Аз се наежих цялата, тръпки ме побиха и се заковах на място (и сега след толкова години като ви пиша пак изпитвам същото). Огледах се да не би някоя жена от някъде да ми е викнала, но нямаше никой нито жив човек, нито овчари някъде наблизо, а къщите се виждаха, но бяха надалеч. Аз като сомнамбул се обърнах и сложих цветята на портата (ние така поставяме цветя или трева, за да знаят нашите близки, че сме идвали). И си тръгнах,но как съм си стигнала до нас не знам. Бях толкова уплашена и повече от месец чувах непрекъснато този глас. Аз имах една приятелка, родена е в събота и вижда починали хора и ми каза, че там на поляната където съм тръгнала е имало самодивско сборище - лошо място и са чакали мен за жертва и съм щяла да умра, ако не съм чула гласа и съм продължила. Жена ме е спасила или е била баба ми или орисницата ми.... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Слънцето изгря...
25 април 2022 г. в 14:21 ч.
Слънцето изгря и цялата ме огря... Като
ореол от светлина е моето тяло, моето
сърце и моята душа!!! И в мен музика... Виж повече
25 април 2022 г. в 14:21 ч.
Слънцето изгря и цялата ме огря... Като
ореол от светлина е моето тяло, моето
сърце и моята душа!!! И в мен музика... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Приказка една за любов и още нещо...
27 април 2022 г. в 18:12 ч.
Събудих се сутринта,
а в главата ми приказка
интересна се завъртя,... Виж повече
27 април 2022 г. в 18:12 ч.
Събудих се сутринта,
а в главата ми приказка
интересна се завъртя,... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 3 дни
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 4 дни
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 5 дни
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 6 дни
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 1 седмица
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Моята пъстро-шарена покривка на детелинки
6 февруари 2017 г. в 22:47 ч.
Сега ще ви разкажа за моята покривка на легло. Лятото разглеждах списанията си с плетки на една игла и открих едно мотивче на детелинка, оформено като квадратче. И на майтап го заплетох и си казах, ще си изплета... Виж повече
6 февруари 2017 г. в 22:47 ч.
Сега ще ви разкажа за моята покривка на легло. Лятото разглеждах списанията си с плетки на една игла и открих едно мотивче на детелинка, оформено като квадратче. И на майтап го заплетох и си казах, ще си изплета... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Среща
14 януари 2017 г. в 09:53 ч.
Моята първа среща с Исус Христос стана много отдавна. Бях малко дете, още нищичко незнаещо в живота. Нямах и 5 годинки преди смъртта на баща ми, когато сънувах чуден сън. Селото ми село Войници, а сега е Якимово 3 се намира долу в ниското, където тече реката ни Цибрица, в която се виждат камъчетата и рибките, плуващи в нея. А нагоре като изкачиш баира, додето поглед стига, са се ширнали полята с царевица, жълто-цъфнал слънчоглед и житата радостно полюшващи се, а точно на баира са лозята ни. И така аз сънувам, че стоя в подножието на баира до един голям разклонен орех, пълен с орехи готови за бране. Аз подскачам да хвана клона и орехче да си откъсна, но не мога да стигна долните клони и изведнъж една светлина ме огря и аз погледнах натам. И видях от горе от баира с изгрева на слънцето как към мен върви един мъж с дълга, леко къдрава на вълни коса, облечен в дълга бяла дреха и с интересна тояга в ръка и ореол от светлина. Той дойде до ореха, откъсна три ореха, усмихна ми се и орехите в ръчичките ми постави. Сънят ми беше цветен и така жив, все едно наистина се срещнахме с него. Тогава не знаех нищо за Исус Христос, нито го бях виждала някъде, но сега на много места в негови образи тук и там аз го откривам, точно такъв какъвто го сънувах. Аз съм се с вярата в Исус Христос родила и мисля, че насън ми се яви, за да ми каже, че цял живот ще ми бъде опора. И наистина е така, той винаги е с мен и ми помага, даже ме е спасявал няколко пъти от смърт. Аз вярвам! Повярвай, читателю и ти!
ZoZoAzazaa
... Виж повече
14 януари 2017 г. в 09:53 ч.
Моята първа среща с Исус Христос стана много отдавна. Бях малко дете, още нищичко незнаещо в живота. Нямах и 5 годинки преди смъртта на баща ми, когато сънувах чуден сън. Селото ми село Войници, а сега е Якимово 3 се намира долу в ниското, където тече реката ни Цибрица, в която се виждат камъчетата и рибките, плуващи в нея. А нагоре като изкачиш баира, додето поглед стига, са се ширнали полята с царевица, жълто-цъфнал слънчоглед и житата радостно полюшващи се, а точно на баира са лозята ни. И така аз сънувам, че стоя в подножието на баира до един голям разклонен орех, пълен с орехи готови за бране. Аз подскачам да хвана клона и орехче да си откъсна, но не мога да стигна долните клони и изведнъж една светлина ме огря и аз погледнах натам. И видях от горе от баира с изгрева на слънцето как към мен върви един мъж с дълга, леко къдрава на вълни коса, облечен в дълга бяла дреха и с интересна тояга в ръка и ореол от светлина. Той дойде до ореха, откъсна три ореха, усмихна ми се и орехите в ръчичките ми постави. Сънят ми беше цветен и така жив, все едно наистина се срещнахме с него. Тогава не знаех нищо за Исус Христос, нито го бях виждала някъде, но сега на много места в негови образи тук и там аз го откривам, точно такъв какъвто го сънувах. Аз съм се с вярата в Исус Христос родила и мисля, че насън ми се яви, за да ми каже, че цял живот ще ми бъде опора. И наистина е така, той винаги е с мен и ми помага, даже ме е спасявал няколко пъти от смърт. Аз вярвам! Повярвай, читателю и ти!
ZoZoAzazaa
... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Среща с бялото куче
1 февруари 2017 г. в 21:46 ч.
Сега ще ви разкажа една истинска случка с мен и срещата ми с едно много красиво и голямо бяло куче. Един ден отивах на гости на сина си и исках напряко да мина. Пресякох шосето, а от другата страна са наредени едно до друго различни... Виж повече
1 февруари 2017 г. в 21:46 ч.
Сега ще ви разкажа една истинска случка с мен и срещата ми с едно много красиво и голямо бяло куче. Един ден отивах на гости на сина си и исках напряко да мина. Пресякох шосето, а от другата страна са наредени едно до друго различни... Виж повече
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Моите снимки"
преди 1 седмица
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 1 седмица
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Emiliq Petrova
качи снимка в албум "Публикации на деня"
преди 1 седмица
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.
Можете да се регистрирате ТУК.