Emiliq Petrova

Пепеляшка
22 март 2022 г. в 12:56 ч.
Живеели в едно царство в
замък красив и приказен
едно семейство задружно
в любов и разбирателство.

Те много се обичали и
имали една красива
дъщеря, Мара се казвала
тя и била много добра.

И двамата родители
обичали своята дъщеря
и много И се радвали и
били щастливи всички.

Но майката се разболяла
и не след дълго умряла и
отишла на небето и тъжни
били детето и бащата.

Но както става и в живота,
се появила една жена, която
го омагьосала със слова и
той се оженил за нея.

Довела тя и своите две
дъщери, били глезени и зли.
Те тормозели Мара и набързо
превзели нейната хубава стая.

А мащехата И я пратила да
живее горе на тавана. Там тя
се грижила за животинките,
говорела им мило и ги хранела.

Те много я обичали и
винаги И помагали.
А баща и бил търговец
и често пътувал той.

И винаги и донасял, това
което тя му поискала. И ето
дошло време пак на път
баща И да поеме...

Мара поискала да И
донесе първото клонче,
което го докосне, защото
ще му напомня за нея...

А после на нея за него,
нейния любим баща...
А сестрите поискали
красиви рокли и бижута...

Мащехата и дъщерите И
се държали ужасно и
искали да им слугува
и да работи много.

Пътуването на баща И
се проточило и много
време нямало вест от
него и тя се тревожела.

И ето дошъл приятел на
баща И и донесъл писмо
на Мара и клончето,
което го докоснало...

Баща и се бил разболял
и накрая той умрял...
Мащехата останала без
средства за охолен живот.

А Мара нямала време да си
почине и да тъжи дори.
Тя работела от ранни зори
и не спирала до тъмнини.

А вечерта изморена тя
заспивала на топло край
огнището и се изцапвала
с пепелта и тогава, тя...

Била наречена от злобните
си и зли сестри, заради
пепелта по лицето И
в Мара Пепеляшка...

В туй царство живеел
цар един, който имал
чудно красив син, добър
и човечен бил той.

Вече бил момък за женене
и царят решил и бал направил
за всички девойки от
цялото му царство...

С радост сестрите облякли
красиви разкошни рокли, а
Пепеляшка им направила
чудно-красиви прически.

Но мащехата и дъщерите И
не разрешили на Пепеляшка
да отиде с тях на бала, защото
била с пепел изцапана...

Пепеляшка заплакала безутешно
и през сълзи казвала:- Много
исках и аз на бала
да отида, много исках...

И изведнъж чула глас:- На
бала ли искаш да отидеш...?
И феята с вълшебната си
пръчица чудеса сътворила...

И ето от Пепеляшка тя
станала принцеса красива,
с каляска, кочияш и лакеи дори,
с красива рокля и стъклени пантофки...

Тя на бала се появила и
всички занемели от тази
неземна красота, а принца
бил омагьосан от нея...

И само с нея танцувал
и така до полунощ и
тя побягнала, като сърна,
леко и грациозно...

Но в бързината едната И
обувка паднала там на
стъпалата. А Пепеляшка не
спирала и все бягала...

На тавана тя скрила едната
обувка при клончето от баща И.
Принца намерил пантофката И
и цяла вечер в ръка я държал.

Принца не искал да яде и
вода да пие и все за нея си
мечтал. И тогава царят решил
и своята воля на всички съобщил.

Всичките девойки в царството
пантофката да мерят и на която
стане, тя е принцесата за неговия
син, който от любов се стопил.

И така минали много дни и не
една, две или три девойки били,
но уви на ни едно краче тя не
ставала, или е малка или голяма.

Ах, каква беда в царството настана.
Накрая и на сестрите премерили и
вече си тръгвали, когато от тавана
чудна песен омаяла всички...

Царят и принца поискали
девойката да видят и на нея
пантофката да премерят
в този миг и час, завчас...

А щом пантофката И станала се чуло:
Ах и Ох и всички се учудили,
когато тя извадила и другата
стъклена пантофка и я обула...

Появила се кръстницата И
и с вълшебната пръчица я
преобразила от Пепеляшка
в красива принцеса...

Вдигнали чудна сватба и
всички се радвали и веселили
А сестрите И засрамено
се извинили и тя им простила...

Нали си била с добро сърце
и в двореца ги е приютила
и те се оженили за принцове
и в техните царства заминали.

А Пепеляшка и Принца живеели
радостно и щастливо в своето
царство хубаво, пълно
с любов, мир и доброта!!!

ZoZoAzazaa

прочити: 19
Коментирай ...


ZoZoAzazaa, 22 март 2022 г. в 16:59 ч.
Благодаря, Мислителю!!! Е все още не мога да ги пиша както трябва в рими, но ще се науча... Искам да предавам радост на децата любими... И благодарение на теб, Жорко, момче талантливо, мечтата ми се сбъдна и виждам приказките си в стихотворна форма... Благодаря!!!

mislitelqt, 22 март 2022 г. в 16:55 ч.
Хубаво преразказано в рими, на децата любими

Елиза и единадесетте лебеда
25 март 2022 г. в 08:15 ч.
В един вълшебен замък живеели
цар, царица и техните единадесет
момчета и едно момиче Елиза и
в обич и радост минавали дните.

Щастливи били, но ето, че дошла
бедата и царицата се разболяла
и не след дълго умряла.
И всички тъгували за нея...

Но минало време и царят се
оженил за друга жена, красива,
но лоша била и не можела
децата да приеме и търпи.

Тя клеветела момчетата, че
пакости правели и я ядосвали.
А накрая ги проклела да станат
лебеди и те излетели от родния дом.

Елиза тъгувала за братята си и
тръгнала да ги търси и отишла
на брега на морето и питала хората,
но никой не бил чувал за братята И.

Седяла там на брега на морето и
си мислела за братята си и къде ли са?
И изведнъж долетели единадесет
бели лебеда и кацнали на брега до нея...

Слънцето вече залязвало и те
мигом се преобразили в хора и
радостни прегърнали своята
любима сестра Елиза.

Разказали И те, че през деня са
бели лебеди, а щом слънцето залезе,
пак ставали хора, а с изгрева на
слънцето пак ставали лебеди...

Цяла нощ си говорели и от лиани
те мрежа изплели за Елиза и в нея,
тя с тях да лети над морските вълни
и да отидат там, където живеят те.

Сутринта полетели и едва успели,
да се приземят на една скала,
насред морето, вълните ги мокрели,
но те здраво за скалите се държали.

На другия ден полетели и до вечерта,
пристигали, там , където сега живеели.
И като се наприказвали и живота си
разказвали, накрая заспали...

И на Елиза се явил чуден сън...Една
вълшебница и казала:- Елиза, ако искаш
братята си да спасиш от магията и от
лебеди пак хора да станат завинаги...

Ето какво трябва да направиш ти: -
Трябва да набереш коприва със голи
ръце и то на гробищата по тъмна доба,
само тази коприва е вълшебна...

После я обработи и в прежда превърни
и от нея ризи за братята си изтъчи и
да са с дълги ръкави. Но започнеш ли ги
замълчи и дума не продумвай и ги завърши.

Елиза изпълнила заръките на вълшебницата
и ризите за братята си започнала да тъче на
стана си. Но я видял царският син и се влюбил
в нея и поискал да се ожени за Елиза...

Но тя дума не продумвала и когато я повели
към царският дворец, пак мълчала, но с жест
посочила на царският син, че иска копривата,
ризите и стана да са с нея там в двореца...

Те ги пренесли и там наредили в една стая
и тя продължила ризите да тъче. Но видяла,
че копривата И намаляла и пак трябвало на
гробищата да отиде и с голи ръце да я бере.

А везира искал своята дъщеря за принца
да ожени и го настройвал срещу Елиза.
Тръгнала тя през нощта на гробищата,
но везира и царският син също отишли там.

Везира му втълпил, че тя е зла вещица и
магии сътворява в нощната доба...
Накрая принца повярвал и наредил, да я
изгорят жива на кладата като вещица...

А Елиза бързала и последната риза тъкала,
останал и само единия ръкав да изтъче, но
те не я оставили, а я хвърлили в една талига
заедно с всичките ризи, които тя изтъкала...

Долетели единадесетте лебеди, обиколили
Елиза и сянка И правели с крилата си.
И така стигнали площада, прочели присъдата,
че е вещица и ще я изгорят жива на кладата...

Елиза се изправила и на всичките лебеди
по една риза от коприва тя на раменете
им сложила. Само за най-малкия И брат,
ризата му била само с един ръкав...

И те мигом в нейните обични братя се
превърнали, само най-малкият брат
имал една ръка и едно крило на лебед,
защото тя не успяла ръкава да му изтъче.

Започнали да се прегръщат и се радвали
много. И вече можела Елиза да говори и им
разказала всичко, което на сън И се явило и И
показало какво да направи и братята си да спаси.

Направили приказна сватба и три дни, яли,
пили и се веселили... И аз и ти и те и всички
ние на сватбата им бяхме и с тях танцувахме,
ядохме, пихме, пяхме и се веселихме...

И ето, слънцето залезе и изгря Луната, а
Звездите се наредиха и написаха на небето
на Приказката щастливия край и живот
приказно-вълшебен в този неземен Рай!!!
ZoZoAzazaa

прочити: 11
Коментирай ...


ZoZoAzazaa, 25 март 2022 г. в 11:48 ч.
Идан, те приказките едно време са се разказвали на децата от техните баби...
Бабите им не знаели даже да четат, а те
я разказвали, така, както са я чули от техните баби... И двете ми баби ме закърмиха с хубави приказки и с мечти за хубав край, както в приказките, като в Рай...Ех, мечти, мечти...
А ако знаеш каква радост ме обзе, когато
в една книжка от библиотеката прочетох една
приказка, точно същата, както ми е разказвала
баба ми Стояна...
Благодаря, Идан!!! Поздрав!!!

idan, 25 март 2022 г. в 11:15 ч.
И ето, слънцето залезе и изгря Луната, а
Звездите се наредиха и ...
Приказките с щастлив са край.
Утопия или отколешна мечта човешка,
несбъдната.
Поздрав

toti55, 25 март 2022 г. в 10:14 ч.
Днес ти пак си подранила
и чудна приказка си съчинила.
Поздрави!

Успех!
ZoZoAzazaa, 25 март 2022 г. в 11:03 ч.
Добро утро, Тоти, ранобудно момче!!!
Бях я аз написала преди няколко дни
но днес рано реших да я тук напиша...
Благодаря, сладкодумно момче, Тоти!!!

Детство мое, мило и далечно
29 март 2022 г. в 15:58 ч.
Детство мое мило и далечно, в мен
и спомените ми ще живееш вечно.
Намазали филия с мас и червен пипер,
хапвахме сладко, като богаташи безмер...

А следобед в лехата с лука и с комат,
вкусен хляб, омесен от баба, понякога
и сиренце си вкусвахме от перата на
вкусния червен и бял лук.ммм...

Играехме до забрава в улицата до нас
или на ореха ни се катерехме, но не безцелно,
а имахме оценки, за постигнати успехи
по катеренето, премятането и спускането...

Сестра ми Лидия беше ги написала на един
лист, вдигахме се на мускули на първия клон
и се качвахме на ореха, нагоре, нагоре,
а после надолу с премятане се спускахме.

И накрая се приземявахме на брезента
долу. Там на ореха ни беше моята
библиотека и читалня и необезпокоявана
от никой, книгите си аз четях и мечтах...

Нямаше много магазини, нито лакомства.
Купувахме си захарни петлета, захарни
пръчки и цариградско на клечка от дядо
Младен, а от друг дядо си купувахме боза...

Имаше в селото ни насадена захарна
тръстика и от нея в една къща правеха
маджун. Ех, че сладък беше той и майка
ми правеше руло с маджун, вкуснотия...

А ние децата от махалата, вземахме
по едно стъбло тръстика, захапвахме
го и смучехме сладкия сок, наредили
се по целия път, рушейки боси в пепелта.

Играехме много игри, на дама, на
партизани и фашисти, готвехме
разни треволяци и театри си
правехме с различни сюжети...

Къпехме се в реката ни Цибрица с
часове...Но не само играехме, а и
бродирахме ковьорчета напечатани
или плетяхме разноцветни неща...

А вечер, хората от махалата, излизаха
на пейката и на столчета, насядали си
почиваха, а ние им изнасяхме програма
със стихчета и хубави песни им пеехме...

Спомням си една песен, много я обичахме:
Марина, Марина...А лятото правехме фенери
от любеници/дини/, издълбавахме и вътре
слагахме свещ и на дудовете ги закачахме...

Цялата махала ходехме в салона на кино
и знаехме много филми. Любимата ни игра
беше за филми, на два отбора бяхме разделени.
И още игри играехме, разнообразни и интересни...