Аз жена съм нежна и омайна и също лек зефир докосвам теб и като огън пламтя в твоето сърце.Мека съм като глина в твоите ръце и ти можеш от мен да сътвориш жена-мечта.Като Жулиета аз да те обичам и в любов вечна да ти се вричам...
Богиня ще съм аз за теб,а ти ще си моят Бог: от тук за вечни времена- не е ли хубаво това?Жена,която в утробата си носи дете,плод на Божествената любов.И дава му живот и няма по-щастлива от нея в цялата Вселена щом чуе първият плач на свидната си рожба.Жена- девица,майка и любима- блажен е всеки,който я има!!!
Аз съм жена не само,че нося рокля или пола,а ето за това!!!
Желана,жадувана жена
Ева била жената на Адам от реброто му сътворена.
Непорочни те в своята голота били.
Адам е хапнал с Ева ябълката на познанието.
И от тук натам се е създал светът с всичките нас грешните мъже и жени.Безброй Адамовци и Еви ,обичащи се до безкрай живеещи в един Ад и Рай...
Жена съм аз,а това звучи като магия.Вгледай се в нея,погледни я и виж я в цялата и Божествена красота.
Като дива самодива тя те омагьосва теб, Адаме и ти оставаш без думи и се прекланяш пред нея -жената.За нея жената Ева ти би направил всичко : би прекосил морета и океани,с безброй дракони,хали и змейове ти би се преборил и ги победил.За нея-Ева ти би свалил Звездите и с тях да я накичиш.Светът би положил в нейните крака за една нейна усмивка и за нейната любов на всичко ти,Адаме си готов.
Ти,Адаме си Слънцето за нея , което грее в нейните очи. А тя- жената Ева е Луната- загадъчна,омайна,мистериозна,пленителна,магнетична и магична с нейните приливи и отливи на тъмнина и светлина,на властност,но и на любов и доброта.
Аз жена съм и съм Ева и щом до мен е той мъжът Адам , по-щастлива от мен няма и няма и да има в цялата Вселена!!!
И Бог така е отредил : Адам и Ева да се обичат за вечни времена!!!
Моето име е жена...