Ето,днес аз най-после излязох на терасата и чакам изгрева на слънцето.
Навън е облачно и малко хладно,птиците чуруликат с омайни трели,но не са близо до мен спрели ,а нависоко те летят.Облаците са в тъмни краски сиви и тъмно-сиви почти черни,но има и сини и тук там и бели,а измежду тях зърнах една частичка от огненото слънце.На хоризонта облаците се розовеят и аз с нетърпение го чакам да се пребори с облаците и да засвети с омайната си светлина и топлите му лъчи да докоснат нежно земята и мен самата-чакаща го да изгрее всеки миг...
Тъмно-сивият облак се оформи като Сфинкс - гордо и величествено,а около главата му има ореол от светлина на фона на синьото.И навсякъде покрай него започна да се очертава все повече светлина,която радва моята душа...
В дърветата под терасата ми накацаха врабчета и весело чуруликат:- чик-чирик...и ме радват те.Все едно си приказват нещо си на техният им език.Като че ли едното казва на останалите:-Хайде,елате да пием по кафе и да бистрим политиката,че нещо много се е размътила.Да видим какво ще излезе от там.Я, Бойко Борисов, я Доган или Лютви Местан или Пеевски ще изскочи и всички ще надскочи...
Но,стига политика едно от врабчетата вика...нали сме се събрали слънчицето да посрещнем.То е истински и живо и със светлина и благодат дарява всичко живо...
И ето , Слънцето най- после изпод облаците изскочи и светна в небето и ми зарадва сърцето.
Моята приятелка Рай ме кръсти " Посрещачката на изгреви" и това много ме радва.Аз повече от две години как посрещам изгрева на слънцето и си записвам какво виждам на небето,такива неземни и чудни картини...Може би с моето развинтено въображение аз виждам неща,които другите не виждат.Да посрещаш изгрева на слънцето и да гледаш всеки един ден и всеки миг как небето се променя .
Аз съм щастлива жена,че мога да се наслаждавам на изгрева на слънцето и на вълшебните картини,рисувани от облаците и вятъра и осветявани от слънчевите лъчи...
Автор : Емилия Миланова Петрова