Сега ще ви споделя нещо ,което съм преживяла и ми донесе огромна радост и никога не ще забравя...Аз живея в Младост-2 в Монтана,блока ни е един от последните,покрай нас има поляни...а синът ми живее в Младост-1 и бях тръгнала към тях на гости...Вървя си аз и минавам по пътечки преки между блоковете,пресякох улицата и точно щях да се промуша между две павильончета...Пред едното лежеше едно голямо,бяло и красиво куче...и както си вървях,то изведнъж скочи до мен изправи се на задните си лапи,а с предните все едно ме прегърна и взе да ме лиже по лицето,а аз го галех и му се радвах...беше само един миг,но такава радост ме завладя ,все едно срещнах стар приятел...но стопанинът му скочи и се развика и скара на кучето и го прибра...от тогава много пъти съм минавала и исках пак да го видя,но го нямаше...
Другата ми случка се случи един ден както се прибирам от пощата близо до нас и вървя по пътеката и виждам момиче и момче вървят към мен...Момичето беше гушнала едно малко кутре-бебе свило се на една пухкава точица в нея,но тя реши да го пусне и то се затича към мен,дойде подуши ме и радостно върти опашка и аз го погалих,толкова беше сладко...и си тръгнах,но чух че момичето вика,а то кучето тръгнало след мен,пак го погалих и му казах да си върви...то тръгне към тях като го викнат и пак след мен тича и така няколко пъти,аз се смея,момичето и момчето се смеят,а кутрето лудее и тича по мен...и тя накрая го взе и така си продължиха пътя,а аз моя...
А третата ми случка е за моята котка Сузана...Беше отдавна беше се родил само Диян най-големият ми внук...Имах си сива котка Сузана със зелени очи като мен...аз все и казвах,че от нашата къща само ние сме със зелени очи...Ние живеем на първия етаж и в хола имахме само на единия страничен прозорец мрежа,на другия не...и Сузана често през прозореца излизаше навън и после се прибираше...И от нейните похождения в нощта се родиха няколко котенца,но ние им се радвахме и после на другия ден гледаме няма ги котенцата в кутията...търсихме ги из целия апартамент и навън излязохме имаше наредени дърва-мислехме че са там...И аз я питам:- Кажи Сузано къде занесе котетата,а тя все едно ме разбра и тръгна напред и се обръща да види следвам ли я...мина между два гаража и поляната и стигна до горният блок и ни заведе до мазето на първия етаж,а там котетата ги чухме да мяукат...Помолих домоуправителя на входа да ми отключи мазето и да си приберем котетата,но той ми отказа категорично,въпреки молбите ми...и тогава внукът ми Диян-той беше малък и успя да се промуши през малкото прозорче на мазата и ги извади...Котката ми от една дума ме разбра,а човекът-не...Какво ще кажете-те животните са по-умни и разбрани от някои хора...Това са моите интересни и много радостни случки,дано са ви харесали...