Вървях аз по пътя, предначертала ми съдбата, борейки се с всеки срещнах змей или ламя , не отстъпвайки пред никой...Те бълваха огън и жупел върху мен,че аз съм разведена и значи за тях не бях на тяхното ниво.Първо партийната ме пита какво съм сънувала,когато искаше да ме уволни от канцеларията на АПК-току що разведена без издръжка/аз я отказах,че мъжът ми беше се разболял/ с две малки деца,синът ми на една,а дъщерята на четири години.Аз не бях богата и нямах агнета да им давам ,за да ме оставят на работа...А после,когато аз сама напуснах,тя не даваше да ме назначат за Секретар на Читалището,че съм разведена...Но аз не им отстъпих и успях...Може да съм бедна финансово,но бях богата с моите две деца,които закрилях,обичах и сама възпитавах...Сега като се обърна назад във времето виждам,че това е грешка да се грижа изцяло за тях,без да им давам самостоятелност и увереност в своите сили.Аз обичам много децата си ,внучката и тримата си внуци и те много ме обичат...
Работила съм на много места,научила съм различни и разнообразни професии.Която и работа да е,съм я работила с желание и любов.Но най-любимата ми работа беше в Читалището.Имахме танцов детски състав,мъжка вокална група,театрална трупа...Имахме интересни програми:откривахме сеитбата и жътвата с ритуали и програма от децата,правехме пролетни карнавали с маски,седянки с изложба на много предмети тъкани и носии...наредени кръгли маси/синии/ пълни с лакомства за различните празници:Бъдни вечер,Коледа,Великден и още много празници Жените и децата бяха облечени в носии пееха танцуваха народни танци,Спас цигуларя свиреше с цигулката и пееше,а Муцинка казваше хуморески...
По моя труден път много трески се отделяха и от мен,както татко Карло деля с теслата да оформи от парче дърво Буратино,така и аз се оформях и бавно израствах духовно.Аз си имах някакво свое разбиране за живота,което не съвпадаше с това на майка ми,бях както тя често казваше като извънземна.Аз имах силата да се откажа от моя си живот в името на децата и много неща си забранявах сама на себе си.Голяма грешка е това,че почти не излизах сред природата на разходка.Като дете много рисувах,но и това го спрях,само книгите останаха моята опора,приятели и голямата ми любов.
Моят живот беше като едно стъбло,осеяно с много бодли ,но след многото убождания и болка,накрая стигнах до красивата роза,открехвайки лист подир лист достигайки моето вътрешно Аз.
Аз обичам себе си и живота си,въпреки всичко.Най-после аз разбрах,че човек трябва да обича живота и да не се лишава от това,което обича и му носи радост: любимо хоби,развиване на таланти или откриване на нови,разходки сред природата,с радост да посрещаш новият ден и изгрева на Слънцето,облаците,да съзерцаваш Луната и Звездите,да не спираш да мечтаеш и да се радваш на всеки един миг от животът си.Мигът не се повтаря!!!