Току що бях завършила Гимназията в град Лом 1965 година .Имам братовчедка Фидана женена в Пловдив за бати Гошо.Нейната майка и моя баща са брат и сестра.Когато почина баща ми те са ме искали да ме осиновят,защото нямаха деца,но майка ми не ме е дала...И така те ме поканиха на гости и началото на април аз благополучно се телепортирах с влака в Пловдив...Бати Гошо имаше още двама братя,единият имаше три деца,а другият едно-Мичето и с нея станахме първи приятелки.Къщата им беше близо до гара Филипово на улица "Победа" 62...Те живееха накуп братята в един двор но всеки си имаше собствена къща...Кака Фидана не работеше,а бати Гошо беше бригадир на работниците по градинките и алеите...И така решихме да ми намери работа и започнах в разсадника"Ландос" на края на града...В бригадата ни имаше няколко жени около 50,една на 35,а другите бяхме все млади момичета,а 5 или 6 бяхме набори...Работата беше физическа,но ние бяхме млади и ни беше толкова приятно да работим,да копаем да поливаме,да облагородяваме рози и дървета.Имаше ябълки и ние есента си набрахме,изкопахме един трап сложихме слама и там наредихме ябълките до горе...имаше и много лешници и си хапвахме.На обяд почивахме под плачещите върби и си мечтаехме как ходим на море,за живота и любовта.
Празнувахме си и Рождените дни с кутия бонбони и бренди,а едно от момичетата-Пепа ни свиреше на акордеон и Рожденика получаваше подарък.Беше много весело,а един път като празнувахме хванахме един таралеж и му сипахме в устата бренди и го сложихме в една кофа и с пръчка тупахме по кофата,а таралежа танцуваше.Ходехме в една овощна градина да берем череши и се катерехме по дърветата и един път ми се случи случка една:-както бях стъпила на един клон и берях черешите,клона се отчупи и аз полетях с клона с главата надолу,но на най-долния клон успях да се хвана и се спуснах леко по дупе на земята.Всички се развикаха и уплашиха и аз се уплаших,но ми нямаше нищо и драскотина нямах.Цяла седмица работехме,в събота си бяхме в къщи и изпирахме всичко ,къпехме се ,а в неделя рано,рано ходехме на излет на реката.Бати Гошо печеше салам или месо на огън там на полянката,кака Фидана правеше салата,а ние с Мичето се цамбурвахме във водата,после я преминавахме и там отсреща имаше павильони и си купувахме лакомства и безалкохолно.Там където се печехме и къпехме имаше голяма поляна,а по-надолу от нас се къпеха три момчета,които живееха близо до нас.Те бяха трима неразделни приятели и се казваха : Панко,Хаско и Васко и на галено си викаха:ПаНаВа.Те бяха много срамежливи,ние ги викахме,но те не искаха да дойдат при нас.По онова време даваха филма за Робин Худ и като си тръгнахме те още се къпеха и бати Гошо даде идеята,че той ще е Робин Худ,а ние с Мичето сме неговите приятели и помощници.И така откършихме по един дълъг прът и успяхме да свалим дрехите им от храстите,сложихме ги в един плик и си дойдохме,а те после се прибрали само по бански.Голям смях беше и весело и щастливо си прекарвахме там на реката.А понякога вечер момчетата идваха сядаха всички на масата и хапвахме и пийвахме,те си говореха,а аз дремех и заспивах на масата и така бати Гошо ме кръсти:- Емо Дремо.Бях щастлива там,те много ме обичаха и понеже работата е временно от пролетта до късно есента бати Гошо ме уреди да не прекъсвам ,а да остана и зимата.През зимата остават няколко човека,които се грижат за резниците...С момичетата ходехме и на кино,а един ден кака Фидана ми казва:-Миче/тя така ми викаше/,знаеш ли,че Петьо много те харесва и те кани на кино.Аз и казвам ,ами да ме покани,а тя-но той го е срам,а аз и казах:- е и мен ме е срам...бягах от момчетата като дива самодива,не смеех да погледна момче в очите и да разговарям с него.Но майка като разбра,че искам да остана и зимата се уплаши да не ме предумат и наистина да ме осиновят и ми написа писмо,че съм и необходима и не може без мен и така работих до декември и се прибрах при майка ми на село и пак ме залюля люлката на тъжните ми и трудни патила в живота ми.
Пловдив и преживяното там от април до декември 1966 година беше един светъл лъч в моя живот,за който ще си спомням винаги с радост,умиление и тъга...