Човек се ражда здрав и божествено е всичко в него.Той обича всичко и всички,не мрази никой,не погажда номера,не завижда и не наранява другите...и него всички го обичат и му се радват.Целуват го,гледат го,глезят го,гушкат го и за тях то е щастие,това мъничко,пухкаво и усмихнато слънчице,огряло ги тях двамата родители и даряващо им усмивки,радост,обожание и със своето гукане то им казва колко много ги обича.Но като поотрасне и с други хора контактува ,то започва да се изгражда като човек и най-много пример от в къщи взима,те децата са такива,обичат да подражават и често ни имитират.И моят внук Емилиян го гледам денонощно и той ме имитира във всичко,иска да го науча и да плете.Отиваме с него на училище и аз го държа за ръчичката,а той другата си я слага на кръста,поглежда в мен дяволито и ми казва:- Ох,кръстчето ми,ох,ръчичките ми,ох краченцата ми болят ме ужас.Много е важно за детето да му показвате колко го обичате,да му давате свобода да мисли, разсъждава и действува самичко,да не му натяквате непрекъснато или да му давате тон в живота,какво да учи,работи или нещо други.Когато детето има вроден талант за нещо,а вие насила го карате друго,което на вас харесва ,но не сте успели в живота,то тогава детето се разболява.И така започват болестите,когато не слушаш вътрешният си глас и тръгнеш по погрешен път.
За моето здраве ще ви напиша какво аз преживях и как моите патила на здравето ми се отразиха.Аз бях много здраво и обичано дете от моите татко и мама.Но трагедия една ми отне бащата и всичко се сгромоляса.Няма и 5 годинки и плачех аз за моя баща,за който и сега тъжа,когато ви пиша.Аз бях едно радостно и усмихнато дете,но всичко се промени.А след втората трагедия,когато щях за малко и майка си да загубя,аз бях вече в шок от ужаса и така започна моето бягство от всичко и от всички.Единствено книгите ме спасиха и ми откриха един нов и вълшебен свят.Аз станах като една дивачка ,бягах от децата и се криех в ореха ни горе с книгата в ръка.
Животът ми ми поднесе много изпитания и като момиче и като жена и после като разведена сама с двете си деца.И тогава аз реших в името на децата си се отказах от моя си живот,исках да съм винаги до тях.Защото в детството ми мен ме отделиха от майка ми,от сестра ми, и от бабите ми и ме пратиха за цели 6 години в пансион.Затова сега като се обърна назад във времето аз виждам моите грешки и се опитвам сега поне малко да ги оправя и здравето да си подобря.И така като се отказах от много неща аз все повече затъвах в блатото и болестите ме превземаха като пипала на октопод и когато се осъзнах реших аз живота си да променя и мен самата.Благодарение на книгите,които много ми помагат и най-вече на Луиз Хей-излекувала се от Рак в последен стадий съвсем сама. Тя казва : -Първо обичай себе си и после и другите.първо прости на себе си,тогава и на другите.И ако нямаш радост,самичък си я създай!!!Обичай детето в себе си и го поглези : - Купи му някое любимо лакомство,дреха,книга или любимо хоби и му се отдай.Използувай талантите си или нови в себе си открий...До тогава аз нищо не бях си купувала и вече ходех повече от 7 години с една рокля лятото вече прокъсала се от пране,а зимата клин и блузон. И първото нещо ,което си купих беше една сребърна верижка и после си купих една по една три красиви рокли и още неща. а после започнах да си купувам на пенсия по една книга и много се радвам.
Аз съм избрала да съм щастлива и се радвам на всеки един миг от живота си. А здравето е толкова важно и ценно за всички нас, но ние се сещаме за него едва,когато го загубим.
Затова те умолявам,читателю!!!Бъди себе си и на своето вътрешно Аз се доверявай и здрав бъди!!!