Galq Asenova

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.



Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.



Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:



- Богатство, вземи ме със себе си.



- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.



Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:



- Суета, моля те помогни ми.



- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.



Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:



- Тъга, позволи ми да избягам с теб.



- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.



Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.



Внезапно се чул глас:



- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.



Гласът бил на непознат възрастен.



Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:



- Кой ми помогна?



- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.



- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?



Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:



- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!