здравейте приятели.
колко от вас имат някой на четири лапи, който да ви обича безрезервно и да ви утешава в трудни моменти.
моето куче се казва Джина. на 5 годинки е и много си я обичам.
ето и как ни събра съдбата с Джина.
преди 5 години си търсех куче. исках да е малко, за да си го отгледам аз и да свикне с мен. имахме един познат от селото ни, който също искаше куче. един ден отидох на града да си пазарувам и познатия ми също дойде с мен. разходих се из града и се събрахме в центъра на монтана за да си ходим на село. но тои каза че ще вземе нещо от сина му и тогава. отидохме и сина му донесе едно кашонче в което беше Джина. когато я взе тя си подаде главичката и погледна към мен. аз я погалих и тя тръгна да излиза от кашончето за да дойде при мен. по пътя аз я държах, но стигнахме в село и се разделихме. след 3 месеца човека почина и сина му каза че ще я пусне да се скита в селото сама защото не може да я гледа. аз отидох и си я взех. от тогава двамата с Джина сме неразделни.

това е нашата история. а вашата?