Хисто Долчинков

Влюбих се на 40 години, и то в доста по-млад от мен мъж. Вместо дългоочаквано щастие, тази история ми донесе много страдание. Но въпреки болката, не мога да се откажа от мъжа, който разби сърцето ми…

Една успяла самотна жена

Така бих описала себе си във времето малко преди да срещна Валентин. Винаги съм била много амбициозна и съм отделяла много време на работата си.

Не можех и да си представя да има по-добър експерт в моята област, мечтаех за високи позиции, власт, пари.

Предполагам, че донякъде това стана причина за раздялата със съпруга ми. Бяхме женени 6 години. Разведохме се, когато Лия, дъщеря ни, беше на 3 г. и 8 месеца.

Причината беше, че бившият ми съпруг искаше да замине за Португалия, където му бяха предложили работа. Аз не дадох и дума да се издума за това, защото тъкмо бях получила повишение на позиция, за която се борих години. Никой не отстъпи.

Съпругът ми първо замина пробно за Португалия, мислехме заради детето да останем заедно – да потърсим начин да не разваляме семейството. Но след около година установихме, че всъщност ни е по-добре да сме разделени. И се разведохме. Честно казано, в началото това по-скоро ме зарадва. Нямах нужда от мъж, който не ме подкрепя.
Продължавах да следвам своята кариера, сбъдвах мечтите си и имах достатъчно пари, за да не се притеснявам да отглеждам сама детето си. Бях на 35 години и бях сигурна, че ще срещна мъж, който да ме разбира и да уважава това, което съм и което правя.

Неусетно обаче минаха 5 години!

И без да се замислям много за бъдещето, правейки каквото исках – основно работейки, пътувайки в свободното време и тук-там някоя кратка любовна авантюра, без ангажименти, ето че станах на 40.

Чувствах се успяла, свободна и силна. Дали исках мъж до себе си? И да, и не. Беше ме страх, че повечето мъже ще поискат да съм по-често у дома и да им отделям внимание – и ще ми пречат да вървя по моя си път. Затова и предпочитах неангажиращи отношения.

Така започна и връзката ми с Валентин. Запознахме се на рождения ден на общ приятел. Купонът беше страхотен, а аз реших, че ще завърши още по-добре, ако си уредя среща с красивия и атлетичен мъж, който беше дошъл сам на партито.

Той бързо откликна на вниманието ми и вечерта премина във флиртуване и закачки. Накрая съвсем открито го поканих, ако е свободен в събота, да ми дойде на гости.

Лия беше във ваканция и беше за месец в Португалия при баща си. А аз съвсем нееднозначно намекнах на Валентин, че не искам да се държим прилично.

Така и направихме. Прекарахме една страстна и много приятна вечер. Следващата седмица пък Валентин ме покани на уикенд извън София. Лека-полека започнахме да се виждаме 2-3 пъти месечно. Или у нас, или в хотел, защото Валентин живееше с майка си и сестра си. Е, може би беше голям да живее с майка си, но беше на 26 години, учеше и работеше… Пък и какво ме вълнуваше – нали прекарвахме времето си забавно.

Постепенно заживяхме заедно!

Но, някак неусетно, това, което бяхме започвали като флирт и без желание за задълбочаване, си стана сериозна връзка. И, да, признавам си, бях се влюбила. И то много. А да си над 40 и да излизаш с 15 години по-млад мъж, никак не е лесно. Непрекъснато се притеснявах: не само от близките и познатите, но и от всяка по-млада жена. Започнах да губя увереност и ме беше страх, че скоро ще омръзна на красивия си любим. Глезех го с всякакви подаръци и угаждах на много от капризите му, само и само да е с мен.

Единствените, които ми даваха кураж и казваха, че връзката ни е съвсем нормална и дори красива, бяха моята дъщеря и… сестрата на Валентин. Мирела беше 2 години по-малка от брат си. Изглежда красотата им беше фамилна черта, защото тя беше много хубава, макар че, странно, винаги беше без гадже.

Често идваше на гости у нас, излизаше с нас, когато ходехме на заведения, на кино, на разходки, на пазар…

Дори и на море идваше с нас. Всъщност идваше заради Лия, с която си правеха добра компания и когато пътувахме, обикновено двете момичета бяха в една стая, а ние с Валентин в друга.

Разбрах истината напълно случайно!

Един ден реших да изненадам Валентин с ден специално за нас. Взех си отпуска, но не му казах, и се направих, че отивам на работа, а всъщност смятах да се върна… Бях подготвила цял куп изненади. Но най-голямата изненада получих аз. Отключих тихо външната врата и дочух смях откъм спалнята. Приближих се все така тихо и установих, че Валентин прави любов с Мирела!

Оказа се, че не са брат и сестра. От години са имали любовна връзка. Каква беше моята роля в този триъгълник ли? Мисля, че на богатата застаряваща дама, която щедро раздава подаръци. Макар че Валентин каза, че обича мен, но не може да се отърве от Мирела. Че тя била опитала да се самоубива, когато той поискал да я напусне заради мен…

Знам, не звучи реалистично.

Но нямам сили да изгоня мъжа, в който се бях влюбила. Минаха 3 месеца. Валентин се премести окончателно у нас, уж за да ме убеди, че обича мен. А аз не вярвам, че се е разделил с Мирела, но пазя в себе си страховете и подозренията си, защото не искам той да си тръгне завинаги…

Е. Л., 44 г.

"Когато Бог създавал жената, той работил до късно. При него дошъл един ангел и го попитал:
- Защо отделяш толкова много време за това?
Господ му отговорил:
- Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да е готова. Тя трябва да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното.
Ангелът бил впечатлен.
- Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден.
Ангелът се доближил и докоснал жената.
- Господи, но тя е толкова нежна!
- Да, тя е нежна, но освен това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ.
- А тя може ли да мисли? - попитал ангелът.
Бог казал:
- Тя може не само да мисли, но и да се аргументира и убеждава.
Ангелът докоснал бузите на жената.
- Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече.
- Не, тя не е дефектна, - поправил го Бог и продължил: - Това са сълзи.
- Те за какво са? попитал ангелът.
- Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост.
Ангелът бил наистина впечатлен.
- Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна!
- О, да - казал Бог. Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне ...
Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан.
После Господ въздъхнал:
- Тя все пак има един недостатък, който може да ѝ обърка живота, ако тя сама не го поправи.
- Какъв е този недостатък?
- Не си знае цената ... "

А такива са били бабите ни някога

Никога не отлагай целуването на красиво момиче или отварянето на бутилка уиски.
Ърнест Хемингуей

А на човек му трябва толкова малко...
Малко... Малко Любов... Малко Приятелство...
Шепа здраве...Топлина...Участие...
И Мир на Земята...
И Щастие...!

Като отвориш вратата топлото ли излиза или студеното влиза?

- Муцка , аз съм спала с моя мъж 2 пъти, преди да се оженим.
А ти ?
-Аз 17 , но не знаех, че ще се ожените !

Ако вашата приятелка ви подари нов парфюм, не забравяйте, че първо го е помирисала от някой друг.