Толкова е лесно и логично,
и дори болезнено лирично
към изгрева да тичам .
Да се влюбвам в рими, прозаично,
защото те обичам!

Мога да говоря с боговете,
мога да намеря в мрака цвете
в тюл и да му се вричам .
Да съм "ин" и "ян", или пък и двете,
защото те обичам!

Любовта е болест, панацея,
камен бряг, коварна горска фея,
с която си приличам .
Няма антидот, но съм до нея,
защото те обичам!

Мога да се смея, да мечтая,
книгите си да чета до края,
дори да знам, че сричам .
Намери ме, аз ще те позная,
защото те обичам!!!