Зима е, кафето горчи,
пиеш бавно и бързо говориш,
после те няма, липсваш,
дълго чаках, не помня.
Пролет е, кафето отново горчи,
около тебе летят пеперуди.
Океан от мъже, океан от сълзи
и ти сама, но влюбена.
Лято е, днес си до мен,
секс, цигари, уиски, оргазъм,
шепа обич, преглъщаш с бадем,
капчици пот и баня.
Есен е, гневно следите гориш,
сто пъти си тръгваш, зачеркваш.
Аз те разлюбвах, почти,
ти се връщаш победно.
Шумно е, някакви чаши летят,
нищо ново, чупим и се наричаме.
Колко пъти заклех
тази среща - фатално привличане.
Колко пъти те пращах в ада,
колко пъти по първи петли те отричах.
Плачеш? Аз нали останах при теб,
слаба, лоша и необичана.
Утре ли? Утре се будиш до мен,
рошава, сънена и не измита.
Честно ли? Смешно в моята стара пижама стоиш,
но пък аз ти стоя добре, мисля.
Моя ли? Но наконец и без повече драми
искам да остарея с теб.
На двадесет по две ли стана?