Представа даже нямам как ще издържа,
да мисля аз за тебе не мога да се спра.
Дори за миг да мога да те видя,
оставам аз без глас и питам се отново:
Кога ще има щастие за нас?
Погледна ли пак в твоите очи,
виждам в тях скритите сълзи.
Не искам никой да те наранява,
такъв живот не заслужаваш.
И ето пак съм пред дилема,
налага се решение да взема,
да бъда с теб, не искам вече да се крия,
кажи, кого ще трябва да убия...