...или как НЕ трябва да постъпва една жена. Животът понякога се получава толкова странно нереален и неочакван, че дори латиноамериканските сериали не могат да се мерят с него. Лошото е, че самите ние сме режисьори и не можем да виним никого. Не можем и да превключим на друг канал. Всъщност можем:
Грешка първа: Една жена да изостави децата си! Повярвайте, това е непростимо, самата тя никога няма да си го прости. Чувството за вина е непреодолимо и разяжда всичко, което последва.
Грешка втора: В желанието да избягаш, да намериш пристан, да започнеш на чисто и т.н. да се довериш на... интернет. Нищо там не е истинско или поне не е точно това, което претендира да бъде. Личен опит! Защо го казвам? Преценете сами- бягаш от алкохолните изпълнения, от обидите, от простащината. В интернет срещаш интелигентен човек, който ти съчувства, разбира те, иска да ти помогне, имате общи интереси, дава ти отдавна забравеното усещане, че някой те оценява и... си мислиш: ”Сигурно това е моята половинка”. Да, ама не. Попадаш на още по-страшни алкохолни изпълнения, придружени с бой, гонене от къщи... не искам да изреждам всичко. А, най-тежкото- негласно, но ясно да те ограничат да виждаш децата си, същите онези, които изостави. И какво се получава? Алкохолът и страхът контролират живота ти, а те са възможно най-лошите съветници.
Грешка трета: Да не споделяш с никого какво преживяваш. От това и болката е по-силна, и мислите, които затъпкваш дълбоко в себе си, започват бавно, но абсолютно сигурно да те изяждат. Загубваш смеха, дори усмивката загубваш. Опустошение- това остава.
И пак си на кръстопът. Да започнеш ли всичко на чисто? Сама! Имаш децата... може би вече мъничко ще простят? Веднъж си наранил. Няма как да не нараниш, защото всичко си има цена. Сега пак ще нараниш. Струва ли си? А струва ли си, за да не нараняваш другите, да оставиш теб да нараняват. И пак чувството за вина, още една, поредната. Това чувство вече е твоят най-верен спътник. И не пропускат да ти го подклаждат. А ти просто искаш всичко вече да свърши. Орисия? Или твой сценарий? Пак ще превключиш канала. Още грешки ли? А сама ще оцелееш ли? Ами празниците? Тогава самотата е най-страшна, нали? Въпроси, които засега нямат отговор. Може би след време ще се намерят отговорите.
Може би това ще помогне на поне една жена, застанала на кръстопът. А може би ще помогне на мен? Тя да не сгреши, аз да намеря себе си... Получи се горчиво, като живота. Съжалявам!